След смъртта им Бай Ганьо и...

След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва: - Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския? - Ами каква е разликата? - В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с лайна, а в българския по две. Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад. Бай Ганьо се замислил малко и казал: - Аз съм българин. Патриот. Обичам наште планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад. След един месец се срещат Бай Ганьо и американеца. Решили да споделят впечатления. - Е, как е у вас – пита Бай Ганьо? - Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с лайна и целия ден съм свободен. А у вас как е? - Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или лайната забравят да ги доставят. Или като дойдат, не са достатъчно и не стигат за всички. За мене все не стигат.
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...