Столичен гъзар, истинско дупе, зализано, татуирано...

Столичен гъзар, истинско дупе, зализано, татуирано и невъзмутимо, по случайност си е останало в сряда вечер в къщи. Към 3.00 часа се звъни на вратата му. Отваря - ослепителна, спираща дъха красавица!!! След 30 секунда стъписване, дупето успява да отвори уста: - Дааа?! Познаваме ли се? - Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето. - Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето. - Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта. - Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!! - Напълно честна съм. Аз съм Смъртта. Тонът на момичето не търпи възражение. - Ееее, така ли изглежда смъртта?! - Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса? - Не, ама... За какво си дошла?! - Е, как?! За теб съм дошла... Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне... - Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти? Следва лаконичен отговор: - Нелепа.
Пожар в осем етажен блок. Блондинка, брюнетка и червенокоса не могли да се изнесат навреме и останали заклещени на последния етаж. Дошли пожарникарите, опънали едно платнище и им викнали:
- Хайде, скачайте една по една!
Червенокосата скочила първа. Пожарникарите я гледали, докато лети, решили, че е грозна, дръпнали платнището в последния момент и мацката се разпльокала. После викнали нагоре:
- Айде следващата да скача!
Брюнетката се развикала:
- Да, бе да! Да не съм луда! Нали видях какво направихте.
Пожарникарите:
- Тази беше толкова грозна, че не заслужаваше да я спасим. Ти си по-красива и сега няма да дръпнем платнището. Хайде скачай!
Подлъгала се брюнетката и скочила. Докато летяла пожарникарите решили, че и тя е не по-малко грозна и пак дръпнали платнището...
След малко викнали на блондинката:
- Ти какво? Да не смяташ да останеш горе? Хайде скачай!
- Ще скоча, ама оставете платнището и се отдръпнете най-малко на трийсет метра, да не може да го дръпнете.
Съд. Гошо съди голяма сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камион ги блъснал на едно кръстовище. Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и ония рипа: - Господине, вярно ли а, че сте казали на старшината, дека е дошъл на местопроизшествието, че сте добре и нищо Ви няма? Гошо почва: - Значи тоааа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч... - К'ва Цецка бе? - прекъсва го адвоката. - Отговаряй точно к'во питам? - Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. А бе коза един път... - Стига с тааа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не? - Значи товарим аз Цецка... Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдията: - Господин Съдия, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сега съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама. Съдията взело да му дотегва, ма му и станало интересно що ония се Цецка та Цецка. Обърнал се къде Гошо и му рекъл да продължи. - Та натоварил съм Цецка и леко - полека тръгнааме. Спирам на разклона, гледам налево, гледам надесно... и като ме изющи тоааа шашкънин с камионо - направо ма прекина. Като са освестих малко - я съм у канафката и ме боли всичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам - дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич. Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да я видим, само я чувам къ мъца жално. Да ти скине сърцето. Ич не беше добре. Сигурен бях, че няма да а бъде. У тоааа момент, гледам спира полицаю и слазя от колата. Ония първо чу Цецка... отиде, намери я... виде ква а работата... извади пищова и я гръмна да се не мъчи. Рипна после веднага, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика: - А ти къде си? Добре ли си? Да му е*ем майката гусин Съдя, ти да беше - къ би отговорил на тоааа въпрос?