На връщане от събор една монахиня... | Вицове

На връщане от събор една монахиня се случила да седи в самолета до една изтупана кол-гърл. Разглеждайки я от глава до пети монахинята полюбопитствала: – Много хубаво палто имате, сигурно е струвало много скъпо. От съпруга ли ви е подарък? – О, не – отвърнала елитната кол-гърл, – един президент ми ги подари, много обичаше свирките ми. – О, Боже – взела да се кръсти монахинята, – прости ми любопитството и че слушам такива скверни речи! След половин час обаче не издържала и отново се обърнала към съседката си: – Чантата Ви също е много шикозна, не съм виждала досега такава. – Да, наистина, тя ми е от един арабин, той много обичаше да ме взема отзад… – Боже мили – отново се прекръстила монахинята, – Прости ми, че отново попитах, прости и на нея, тя на знае какво прави! Свършило пътуването, монахинята се прибрала в манастира, затворила се в килията си, помолила се и изгасила свещта. След 10 минути се чуло почукване. – Кой е? – попитала монахинята. – Отец Онуфрий – чул се тих глас отвън. – Да ми се махаш с твоите лимонови резанки! – викнала монахинята и се завила презглава.

гласувай

Още вицове

3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.

гласувай

В подлеза стоят двама... Тя: "Скъпи, свали крушката..." Той: "Защо?.." Тя:"Свали я, глупчо..." Той: сваля крушката. Тя: "Искаш ли, да ми я оближеш?..." Той се опулва: " Ти луда ли си!? Още е гореща!.."

гласувай

- Мими, да отидем на кино!
- Ок.
- А твоя приятел няма ли да е против?
- Нямам приятел. Мъжът ми го уби.

гласувай

Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!

гласувай

Попитали радио Ереван:
- Какво е общото между бременна осмокласничка и трабант?
- И двете са пълен позор за семейството.

гласувай

виж още вицове