Брюнетките, понеже са умни могат да...

Брюнетките, понеже са умни могат да си изкарат пари за нова кола и дрехи, а блондинките понеже са по-тъпички им се налага някой да им подарява тия важни в живота неща…
Влиза Зайо Байо в горската кръчма и си поръчва едно голямо уиски! След малко идва Кумчо Вълчо и вижда, че Зайо Байо пие уиски, отива при него и му вика:
- Зайо нема ли да почерпиш, бе?
- Ша почепря Кумчо Вълчо! - Дай на Кумчо Вълчо една лимонада!
След кръчмата Кумчо Вълчо хванал заека и му отпрал един здрав бой!
На другия ден същата сцена се разиграла отново! Заека влязал в кръчмата и си поръчал голямо уиски, след малко дошъл вълка:
- Зайо нема ли да почерпиш бе?!
- Ше почерпя ве Кумчо Вълчо! - Дай на Кумчо Вълчо две лимонади!
След кръчмата вълка хванал Зайо и му отпрал още по-здрав бой!
На третия ден Вълка влиза доволен в кръчмата, че Заека си е научил урока и ще го черпи нещо по-така...
- Зайо Байо няма ли да почерпиш нещо бе!?
- Готово Кумчо Вълчо! Дай на Кумчо Вълчо една минерална вода, че като пие две лимонади не знае какво прави...
Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари, ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната ц*ца.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари" На другия ден Иванчо идва с още 500 лева изстискани от татенцето.
Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо. Иванчо стои на вратата и събира кувертите...