Двама глухонеми се напили и на...

Двама глухонеми се напили и на другия ден си разказват.
- Ти като се прибра късно твоята кара ли ти се?
- Ами, не.
- О, а моята като взе да ми се звери...
- И ти какво?
- Угасих лампата, няма да я слушам я.
След дълги пости поп Вечерко преял на Задушница, стомахът му се подул и седмица след това не му минавало. След като болките започнали да се усилват, поп Вечерко се оплакал на познат лекар, който имал гинекологична клиника в Енорията. Гинекологът го разпитал за проблема и го поканил в клиниката на преглед. Прегледал го и му казал: - Дедо попе, проблемът ти е лесно решим, но процедурата не е приятна и е добре да ти сложа една упойка, та да я преживееш по-леко. Накарал попа да легне в една от стаите в клиниката, сложил му упойка и когато заспал, направил му една клизма и оправил нещата. През това време в клиниката постъпила и една циганка, бременна в десетия месец, и поради липса на място я настанили на съседното легло в стаята на попа. Циганката родила веднага, след което оставила детето в чаршафите и се измъкнала незабелязано от клиниката. Поп Вечерко се събудил, дошъл бавно на себе си след упойката, чувствал се леко, коремът бил изчезнал, само задникът го болял. Когато бебето се разплакало, попът се изчервил целия, притеснил се и взимайки бебето със завивките, се изнизал тихо от стаята. Минали години, бебето станало голям момък, поп Вечерко остарял, силите го напуснали и той легнал на смъртен одър. Момчето се разплакало край него: – Татко, таткооо… Поп Вечерко тихо му махнал с ръка да се наведе над него: - Сине, умирам, прости ми! Ще ти кажа една срамна тайна. Аз не съм ти татко, а майка! Татко ти е поп Цанки от съседното село…
Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…