Веднъж написах на асфалта пред един...

Веднъж написах на асфалта пред един блок с големи букви:
- "Любима, обади ми се, когато твоят излезе!"
През тези дни много мъже си стояха вкъщи. Гледах ги, че отиват до магазина, носят покупки, биричка, мезенце. Други подмениха душа в банята, трети ремонтираха капещата мивка... Децата бяха щастливи, че бащите им са наоколо, а аз си мислех, как една фраза може толкова да промени света.