usiness center issue: - Някой да...

Business center issue: - Някой да ми е виждал файла? Беше в: "C: Deebarabotata Mamka_mu Typi_klienti, Neplashtashti, Pederasi, Nay-Golemi pederasi, Uvazhaemi g-n Ivanov.doc."
-= Германия и България – толкова ли сме различни? =-

В Германия "да, да" означава пълно съгласие и уверение в нещо.
В България "да, да" означава точно обратното – съвсем не.

Германецът си купува всичко необходимо и си плаща сметките, като влага половината си заплата в спестявания.
Българинът си плаща сметките и купува всичко необходимо, като влага половината си заплата в аванс.

В Германия кошчетата по улицата са с цел да се хвърлят отпадъците в тях.
В България кошчетата по служат, за да се хвърлят отпадъците около тях.

В Германия градинките служат за отдих и наслада сред природата.
В България градинките служат като разширение на кошчетата след наслада от закуската.

В Германия бързината на интернет-връзката е до 100 ms (милисекунди) до съседната държава.
В България бързината на връзката е 100 ms до съседния квартал.

В Германия учениците стават в 5 сутринта.
В България учениците си лягат в 5 сутринта.

И накрая, не се сърдете на общината, че няма достатъчно кошчета в града ви. Напротив, те са по-нагъсто отколкото във всяка друга държава – само се огледайте и ще видите кошче на всеки квадратен сантиметър.

Не губете надежда, скъпи сънародници! България е досущ същата като Германия – та тя е неин негатив!
Иванчо говори с баща си:
- Тате дай 50 лева. Подготвям страшна далавера.
След много пазарлъци бащата се навил.
На следващия ден Иванчо е при учителката си
с петдесете лева. Казва й:
- Госпожо, давам ви тия пари ако ми дадете да ви целуна.
- Ама как бе Иванчо? - възмутила се даскалката - Та аз съм учителка!
- Хайде бе госпожо, тва са си много пари!
Съгласила се учителката.
Ден по-късно Иванчо отива в училище този път със 100 лева. Започнал нов пазарлък с даскалицата:
- Госпожо, давам ви 100-те лева, ако ми дадете да ви пипна по едната ц*ца.
Този път учителката останала още по-възмутена, но приела, пък и това си били "много пари" На другия ден Иванчо идва с още 500 лева изстискани от татенцето.
Отива при учителката си с ново предложение:
- Госпожо, давам ви тези 500 лева, ако ми дадете да спа с вас.
- Иванчо, та това на нищо не прилича...
Както и очаквал Иванчо отново се навила, обаче понеже Иванчо бил притеснителен, взели единодушното решение да и завържат очите с черна лентичка. И така влезнали те в учителската стая, легнал Иванчо върху даскалицата, завързал й очите и започнали...
Да обаче минало час минало два, а Иванчо не свършвал.
- Хайде бе Иванчо, що си толкова бавен? - попитала очудена учителката.
- Аз не съм Иванчо, госпожо - отговорил момчешки глас - аз съм Петърчо.
Иванчо стои на вратата и събира кувертите...
Пед*фил се разхожда покрай детска градина и гледа едно много симпатично момиченце. Отишъл при него и го попитал:
- Момиченце, ако ти дам един бонбон, ще ми разрешиш ли да те погаля по главичката?
- Добре, ама дай първо бонбона!
Погалил я той и му станало много хубаво. Попитал пак:
- Момиченце, ако ти дам още един бонбон, ще ми разрешиш ли да те погаля по гръбчето?
- Добре, ама дай първо бонбона - отвърнало детето.
Погалил я той и започнал да се възбужда. Попитал пак:
- Момиченце, а ако ти дам едно шоколадче, ще ми разрешиш ли да те погаля между крачката?
Момиченцето:
- Добре, ама дай първо шоколадчето!
Пед*фила:
- Ей сега ще изтичам да го купя, ти ме чакай тука, веднага се връщам.
През това време едно момченце отишло при момиченцето и го попитало:
- А бе, какво иска тоя от тебе?
Момиченцето:
- Не знам какво иска, но ще хвана захарна болест, докато му завъртя една свирка...