Настъпиха тежки времена за мъжете, които...

Настъпиха тежки времена за мъжете, които казваха на жените си:
- Аааа, това ще го оправя, като имам време!
Как се отглежда бъдеща фолкпевица:
1-5 години: Мама те приспива под звуците на Азис - Умри.mp3
5-10 години: Бабите ти те водят при баячки с цел да ти пораснат гърдите като на Гергана
10-15 години: Метеш кръчмите с цел да срещнеш някой "влиятелен чичко" да ти стане мениджър
15-19 години: Забавляваш "шефовете" на някоя аудио-компания за да запишат твое CD (както са правили повечето фолк "диви")
19-25 години: Пееш по долнопробните барове за някой-друг лев
25-30 години: Пускат твойте клипове по ТВ "Планета", който по-скоро приличат на порно филм (ама кой ти слуша музиката, важното е ц*ци да се видят!)
30-35 години: Ставаш актуална във всички "жълти" вестници, което те радва особено
35-40 години: Снимаш се за BG версията на "Плейбой" и самочувствието ти се вдига двойно
40-45 години: Кариерата ти залязва, но получаваш титлата "наследница на баба Малина"
45-50 години: Разказваш на "новото поколение" за своята "невероятна" кариера
50-55 години: Изнемогваш с мизерната си пенсия, но се спасяваш от мизерята като си продаваш силиконовите ц*ци
55-60 години: Пееш разни кавъри на сръбски певици пред аудиторията на старчески дом
60-65 години: С остатъците от силиконовият си бюст си купуваш къщичка в някое селце и се храниш благодарение на умението ти да работиш (седиш гладна)
65-70 години: Сещаш се, че трябвало да се омъжиш навремето, за да има кой да те храни
70-75 години: Не издържаш на живота с леща и боб и отиваш да изучаваш живота на буболечките (ядеш дърво)
75-80 години: Отшелническия живот не ти понася и жертваш тялото си за една добра цел, да нахраниш някой вълк (единственото добро нещо, което правиш през живота си)
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми.
Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили...
Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед.
Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме.
След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме.
Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята.
След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...