Жена е на преглед... - И кой...

Жена е на преглед...
- И кой взима важните решения у вас? - я пита лекаря.
- Ами как кой, мъжът ми естествено, нали той все пак е главата на семейството! Всичко важно той го решава, а аз само се занимавам с дреболиите...
- Дайте ми пример?
- Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така да се каже-с ежедневието, с бита... един вид с подробностите...
- И по-конкретно?
- Ами по-конкретно... Аз например решавам кога и какво ще има за ядене, къде да излезем вечерта, къде ще ходим на почивка, къде да учат децата, къде да си купим къща, какъв да е интериора у дома...
- А какви са важните неща,които той решава?
- О, ами нали ви казах - той решава за глобалните неща... Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз... или дали сме за ядрено разоръжаване...
Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа? Нека да вземем например нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва какво да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ... нещо не схванах много добре. Нека да помисля!
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се еб*ва с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е потънало в лайна.
Семейство празнувало 50 годишен юбилей на съпругата. Станал съпруга с чаша в ръка и вдигнал тост:
-Пия, не за твоята 50 годишнина, когато си като кисела зелка. Пия за твоята 35 годишнина, когато беше като ароматен френски коняк! Пия, за твоята 25 годишнина, когато беше като пенливо шампанско! Пия, за твоята 17 годишнина, когато беше като дъхава праскова!
Всички гледали и слушали слисани.
Съпругата невъзмутимо вдигнала чаша за наздравица:
-Аз пък пия, не за моята 17 годишнино, когато бях като дъхава праскова, но нахапана! Пия, не за моята 25 годишнина, когато бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели! Пия, не за моята 35 годишнина, когато бях като ароматен френски коняк, но ти пиеше със съседа! Пия, за моята 50 годишнина, когато съм като кисела зелка, но ако не ти беше дярвен ножа, щеше да нарежеш и до изядеш!