Алберт Айнщайн умира и отива на...

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Звъни ми баба: - Росене, картата ми падна в банкомата, какво да правя! - баба има непоколебима вяра в неограничените ми мистични възможности, в това число и да вадя карти от банкомати на над сто километра разстояние. - Как така паднала в банкомата? Искаш да кажеш, че ти я глътна ли? - Не бе баба, той не работи, има табелка. - Е ти що щеш там тогава? - Еми аз само двайсе лева исках да изтегля, и за тия пари ли не работи? - ..... - Росенее? - няма грам паника в гласа й, просто очаква от мен да и дам решението и няма никакво съмнение, че ще го получи. - Обясни сега как така в неработещ банкомат ти "падна" картата. - Ми как, бутАх, бутАх в дупката за картата, ама не стана. Затова отлепих тиксото от отвора за парите и я мушнах там. - Какво? Какво тиксо бе? - Нали ти казах, че не работи, банкомата! Имаше залепена лепенка на тва дето излизат парите. - ..... - Росене? - Кажи, бабо. - Там влезе. А е само вторник.