Случвало ли ти си е да...

Случвало ли ти си е да яздиш огромен люспест огнедишащ дракон над овъглените врагове и замръзналите снежни полета, целият в черни доспехи, мечът, целият в кървища и да чуеш между плясъка на крилете, свиренето на вятъра, бойните рогове, писъка на стрелите, крясъците на войните и звънтежа на мечовете и пиките в битката долу, гласът на жена ти:
- Изхвърли ли боклука!?
Син отишъл на вилата на баща си на гости. Поживял няколко дена и след това една сутрин казал на баща си: - Тате, защо не махнеш този кенеф в двора. Направи нормална тоалетна в къщата. Излагаме се пред съседите. - Ти не ми давай акъл! – казал бащата. – Моят клозет не пречи на никой. Стои в дъното на двора, до оградата, близо до реката. Не се вижда от дърветата. - Тате, това е гадно. Никой вече не ползва такива клозети в двора. - Стига-а-а! – сопнал се бащата. - Не ме поучавай. Клозетът си остава там където си е. - „Хубаво!” - помислил си сънът. - „Аз нощеска ще реша въпроса радикално”. През нощта синът станал тихо от леглото. Промъкнал се в гаража. Запалил колата и бавно, бавно с колата, бутнал клозета в реката. На сутринта бащата влиза разярен в кухнята: - Ти ли бутна клозета в реката? – попитал бащата. - Няма такова нещо. – заоправдавал се синът. - Не ме лъжи. Ако си признаеш, това е половин грях и ще ти простя. Миналата година синът на съседа счупи стълбата им. Призна си и баща му не го наказа. - Е добре. Аз бях! – признал си синът. Пляс, пляс. Бащата плеснал два шамара на сина си. - Ама тате, защо? Нали каза, че ако си призная, ще ми простиш. Съседът как е простил на сина си за счупената стълба? - Да ама, когато съседското момче счупи стълбата, баща му не е седял на нея, както аз седях в кенефа...