Лошите са на всеки километър, добрите...

Лошите са на всеки километър, добрите сме на Четвърти.
В 17659-то СОУ бил въведен час по Сексология за учениците от най-горните класове.Директорката била скептично настроена към поредния експеримент с учениците от страна на министерството,но нямало какво да направи.За преподавател по новия предмет бил назначен млад мъж...
В краят на първия срок директорката се престрашила да влезе в час,за да види точно какви теми се изучават и ... пред черната дъска стоял преподавателя по Сексология чисто гол и при това с ерекция!!!Директорката щяла да припадне:
-Господин учителю,не мога да повярвам...
-Госпожо Директор,това е час по Сексология и е нормално да запознавая учениците и най-вече ученичките,с мъжкото тяло.
Примирила се директорката,казала си,че времената доста са се променили и че тя явно не в час.След два месеца обаче пак й станало любопитно и изненадващо влязла 10 мин преди края на часа.Пред учениците стояла гола жена.Директорката направо изпаднала в истерия,но получила от учителя подобен отговор като предния път:
-Това е час по Сексология!Запознавам аудиторията с женското тяло.
И този път директорката го преглътнала някакси,решила,че може би не трябва да е толкова консервативна.Така всичко си вървяло нормално няколко месеца.Един ден обаче директорката както си вървяла по коридорите,чула,че от кабинета по Сексология се разнасят стенания,възклицания и т.н. Госпожата била силно обезпокоена и веднага нахълтала в стаята.Най-големите й страхове се оказали истина - това приличало на някаква оргия. Момчетата били напънали момичетата на задна прашка.Само една двойка на последния чин била в поза 69.Имало и някакво момче зад вратата,което ръкоблудствало...Учителят веднага се запътил към директорката:
-Госпожо,моля ви да напуснете.Учениците имат класна работа. Темата е "Задна прашка".
-Ъъъ,а тези двамата на последния чин какво правят?
-Тези двамата ги хванах да "преписват" и им казах да развият друг въпрос.
-Ами момчето зад вратата?
-Този младеж,номер 7-ми,системно не ми влизаше в часовете и му казах да "пише" каквото знае...
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!