Два след полунощ. На вратата на...

Два след полунощ. На вратата на сем. Иванови се звъни дълго и настойчиво. След минута Иванов отваря рошав и сънен. Пред вратата стои с тревожен вид съседът Петров. - Много се извинявам за късния час, съседе! - казва Петров. - Исках само да попитам… Да имаш случайно мастило за писалка "Паркър"? - Ти луд ли си, бе? В два по среднощ! Никакво мастило нямам! - тросва се Иванов и тръшва вратата. След един час отново се звъни. Отваря Иванов - отсреща Петров - сияещ: - Пак съм аз! Донесох ти два флакона мастило! Да си имаш!… като ми потрябва.