Кифла поства във фейсбук: – Of...

Кифла поства във фейсбук: – Of kolko sam tapa!!!! След 10 секунди отговор: – Ole mucka vednaga go krada.
Червената шапчица стои на улицата и се опитва да хване такси. До нея спира лимузина, прозорецът се отваря и един мъж пита: - Къде отиваш, Червена шапчице? - Ами, бързам за радиото. Баба има рожден ден и искам да я поздравя! - Чудесно, красавице! Аз съм директор на радиото. Качвай се в колата и аз ще те уредя! Качва се Червената шапчица в колата и радостно заявява: - Ах, колко съм ви благодарна, готова съм да направя всичко за вас. Мъжът това и чакал, отбил колата в близката горичка, разкопчал си панталона, извадил оная работа и казал: - Давай, Шапчице! - Ох, аз… не знам, ах колко се срамувам, за първи път ми е, много съм притеснена… - Спокойно, бе! Всички се стесняват първия път. - успокоява я мъжът. - Е, добре тогава! - съгласява се Червената шапчица. Хваща инструмента, навежда се към него, въздъхва тежко, отваря уста и казва: - Скъпа бабо…
Двама комшии пият кафето си сутринта в кварталното гаражно кафененце. Единия недоспал, с измъчен вид, разправя на комшията си:
- Да знаеш какъв кошмар сънувах... цяла нощ бутах една желязна вагонетка пред блока... тежи... скърца, мамка й... без кръст и без ръце останах. И уж насън, пък и сега ме болят. Пък ти си застанал на прозореца гол, махаш ми с ръка и се хильотиш. Пък аз ти викам “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!!!”
Другия отпил от кафето и се похвалил:
- Пък да знаеш аз какъв сън сънувах... Звъни се на вратата – надниквам аз през шпионката – гледам Памела Андерсън...по едно кожено хубаво палто и аз й отворих. Влиза тя, разтваря палтото, а отдолу съвсем голичка... Започнахме да се омайваме и пак се звъни... Викам си: “Кой ли ша е, бе неговото мами...” гледам – Клаудия Шифер... Съвсем голичка само по една бутилка шампанско в ръка. Отворих й. Отворихме шампанското, галим се глезиме се и с двете, па си викам: “Аз на двете не мога да смогна, ами дай да викна някой приятел да помага. Надничам през прозореца – гледам ти пред блока буташ някаква вагонетка. Махам ти с ръка и ти викам: “Ела, бе, ела да видиш кой ни е на гости...” пък ти ми викаш “ДА ГО ДУХАААААШШШШ!”
P.S. Говорим си за виртуална действителност. Не откривате ли някои прилики?