Мимето, реши да се хвърли през...

Мимето, реши да се хвърли през прозореца, но се сети, че добре възпитаните момичета не се въргалят по улиците и реши да се ограничи с истерия...
Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерям - викам.
- Ти хубаво вечеряш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи… - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
- Ц-ц-ц!… - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!…
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбягвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
- Искаш да кажеш…
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно…
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години…
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним…
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе - лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
14 причини за въвеждане пиенето на алкохол на работното място:

1. Отличен стимул сутрин да се дойде навреме на работа.

2. Стресът намалява.

3. Комуникативността нараства.

4. Оплакванията от размера на заплатата намаляват.

5. Няма нужда се отсъства от работа заради махмурлук.

6. Разходите за отопление се съкращават.

7. На работа се отива заедно с приятели или с обществен транспорт, който прави по-малко спирки по пътя.

8. Удовлетворението от работата нараства.

9. Отпада необходимостта от отпуски, тъй като ходенето на работа става много приятно.

10. Колегите започват да стават приятели.

11. Събранията минават интересно.

12. Извънредната работа се изпълнява с голямо удоволствие, тъй като след работа няма нужда да се бърза за кръчмата.

13. Собствените идеи се изразяват по-лесно и са по-творчески.

14. Резултатите от работата изглеждат толкова по-добре, колкото повече е изпил шефа.
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се :
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот ... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева ...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!