Един сърбин и един чех били...

Един сърбин и един чех били приятели. Чехът поканил сърбина на гости и цял ден го разхождал из забележителните места на Прага. Уговорили се през следващата година чехът да върне визитата. Когато чехът пристигнал, за да спази традицията, сърбина започнал да го развежда и да обеснява
- Овде наша нова опера.
- Мааме в Праци (Имаме я в Прага).
Намръщил се сърбина и отново тръгнали.
- Овде наш новии штадион.
- Мааме в Праци
И така нататък. Където и да го заведял сърбинъти каквото и да му покажел чехът все повтарял "Мааме в Праце".
Накраят сърбинът му показал два огромни валчести камъка и с гордост казал:
- Овде са муди наш Марко Кралевичи.
- Мааме в Праце.
- Маате курец - овде са муде.
Учителката казва на децата в час:
- Деца, сега ще учим за образното мислене. Аз ще ви кажа от колко букви е думата и ще ви опиша предмета, а вие трябва да познаете кой е той. И така - думата е от четири букви, а предмета е малко живо същество с къдрава козина, което блее и суче от майка си...
- Агне, агне... - започнали да крещят децата.
- Точно така деца. Хайде сега вие казвайте думички и описвайте предмета...
Започнали децата да вдигат ръка, учителката ги посочва едно по едно, но все отминава Иванчо, защото си го знае какъв е цапнат в устата. А той ще си скъса ръката от вдигане...
Чакала тя да удари звънеца, чакала, но уви... И ще, не ще, най-накрая казва:
- Добре Иванчо, хайде сега ти кажи...
- Думата е от три букви, средната е у, а предмета е кръгъл, дълъг и хвърля отпред, хвърля ...
В това време учителката, цялата зачервена го прекъсва и почва да крещи:
- Мръсник, хулиган. Марш при директора!
Навежда глава Иванчо, тръгва покорно и хванал вече дръжката на вратата се обръща и казва:
- Думичката е душ, госпожо. Но ми харесва начина ви на мислене...