Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче...

Предприсъединителен фолклор
Дядо и внуче

хайдушка балада

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна, за запея,
че какъвто ни е хала -
живота стана епопея!

Да пея, дядо, и да плача,
за миналото наше, славно,
когато имахме водачи
и живеехме нормално.

След туй, дядо, какво стана?
Сякаш чума ни налегна -
слезнаха ония от балкана,
работата се затегна.

Кешким, да бяха си стояли
по върхове и по чукари
и още мандри те обрали
преди да станеме “другари”.

Мина се какво се мина,
друга напаст ни налегна -
както мислеха мнозина:
демокрация ненагледна!

Свириш, дядо, кавал плаче,
плаче жално и нарежда:
“демократа” имот влачи
и народната надежда.

Де да беше в турско време,
всеки би викнал: “Обира!”
Но сега си кротко дреме,
щото се “приватизира”.

Свири, дядо, да възпеем
и най-новата управа,
че дордето ний немеем,
тя ни дои като крава.

Няма, дядо, харамии,
липсват и воеводи,
всеки в дупката се крие -
дебне за изгоди.
Всенародната дружина
вкупом, дядо, се спомина!
Бай Иван бил портиер в едно предприятие. Един ден идва при него директора и му казва:
- Бай Иване, утре ще идва Петър Стоянов на посещение при нас. Вземи тука поизчисти, замажи тук там където трябва, за да не се изложим пред призидента.
Оправил всичко Бай Иван и на другият ден пред предприятието спрял една лимузина. От нея излязъл Петър Стоянов и виждайки Бай Иван се изненадал:
- Ооо, Бай Иване, къде си бе, не съм те виждал от доста време. Как си, какво правиш?
Директора също изненадан си замълчал.
След време на посещение дошъл и Бил Клинтън. Излизайки от Ролса американския президент видял Бай Иван:
- Бай Иване, къде си бе човек. Ела да те водя на банкет да да ми кажеш как си, що си.
Директора вече много изненадан решил да повиши заплатата на бай Иван.
През лятото от предприятието се организирала екскурзия до Италия и Бай Иван от новата си заплата заделил пари за нея.
Като отишли във Ватикана, папата изнасял реч на хората. Видял той Бай Иван и веднага го извикал на трибуната при него. Почнали двамата да изнасят речи, да пеят, да си говорят и по едно време Бай Иван гледа директора припаднал. Веднага отишъл при него и започнал да го свестява. Като го свестили го попитали какво е станало, а директора отговорил:
- Абе Петър Стянов познава Бай Иван - хубаво, Американският президент също го познава - още по хубаво, ама да дойде при мен един японски журналист и да ме пита кой е тоя на трибуната с Бай Иван!?