Две баби си говорили. Едната пита...

Две баби си говорили. Едната пита:
- А бе, как така когато се возиш в автобуса, все намираш къде да седнеш? Другата отговорила:
- Ами виждам първия младеж и му казвам. Бабе, аз съм стара и ме болят краката. Ще станеш ли? И той става.
Качила се другата баба в автобуса и при първия младеж:
- Бабе, аз съм стара и ме болят краката. Ще станеш ли да седна?
Мъжът:
- Аре ма бабо, от цял автобус при мен ли се спря. Мини някъде по назад. Бабата:
- Моля те, момче стани. Възрастна и болна съм.
Момчето пак:
- Иди назад бе бабо, защо на мен се спря?
Бабата:
- Вие днешната младеж, колко сте невъзпитани, едно време в автобуса, когато влезнеше стара жена...
Младежът я прекъснал:
- Ех, мама му стара, ай сядай. Ще карам прав!
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те пусни ме, не ща в ада - примолил се Кастро.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая.
Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там..."