Един лежи във ваната и свири...

Един лежи във ваната и свири мощно мелодията от "Титаник". Свири ли, свири. По едно време от съседния апартамент се тропа и чува: - Няма ли най-накрая да потънеш бе, гад проклета!
Иванчо е на училище и г-жата го пита:
- Кой си ти?
- Не знам
- Каква е кравата?
- Не знам.
- Какъв е коня?
- Не знам.
- С какво са се били през войната?
- Не знам.
- До коя капка кръв са се били?
- Не знам.
- Има ли извънземни в космоса?
- Не знам.
После се прибира у тях и пита баща си:
- Кой си ти?
- Баща ти.
- Каква е кравата?
- Петниста крава.
- Какъв е коня?
- Кафяв кон.
- С какво са се били през войната?
- С пушки, гранати, автомати.
- До коя капка кръв са се били?
- До последна капка кръв.
- Има ли извънземни в космоса?
- Може-би да, може-би не, учените още не са остановили.
Иванчо назубря всичко и на др. ден отива на училище, но г-жата с сменена... И тя казва:
- Хайде да се запознаем! Кой си ти?
- Баща ти.
- Каква е майка ти?
- Петниста крава.
- Какъв е баща ти?
- Кафяв кон.
- С какво те възпитават в къщи?
- С пушки, гранати, автомати
- До кога ще ме измъчваш ти, бе?
- До последна капка кръв.
- Има ли мозък в главата ти?
- Може-би да, може-би не, учените още не са установили
Комунизъм...
Бай Иван бил стругар в скромна работилница в един цех.Чуло се,че ще идва на посещение Тодор Живков.Отишъл директора при Бай Иван:
-Иване,стягай работилницата и пребоядисвай всичко!
-Хич не ме занимавай,другарю директор.
-Бай Иване,плачеш си за наказание.
-Все таз,другарю директор.
Дошъл Тодор Живков в цеха и преглеждал всяка една от работилниците.Когато влязъл в работилницата на Бай Иван всички вече потривали ръце и чакали момента,в който непокизмът му щял да излезе през носа.Но уви Тодор Живков грейнал:
-Здравей Бай Иване,как си,откога не сме се виждали...Ела някой път в София у нас да пием по една ракия...
Всички били зашеметени,но директорът направил Бай Иван бригадир.
След седмица се чуло,че ще идва на посещение Михаил Горбачов - Същата история.Бай Иван отказвал да стегне работилницата,но отново се случило същото:
-Здравей Бай Иване,ела някой път в Москва на по водка да се видим...
Направили го заместник директор.
След месец директорът имал работа в Рим,Италия.Кого да вземе - заместник директора - Бай Иван.
Отишли те,свършили работата,но оставали още няколко часа до полета и решили да слушат неделната меса.
Излязъл Папата да пее,но нещо се загледал в един от хилядите хора и радостно се развикал:
-Това там Бай Иван ли е?Бай Иване!Ела тук да те видя!Как си?Хайде да изпеем заедно неделната меса.
Изпяли я.
Бай Иван вече слизал по стълбичките и хората вече се разотивали когато той видял на едно място събрани в кръг много хора и до тях линейка.Там седял директорър,който изглежда тъкмо се бе свестил и се държал за сърцето.
Бай Иван разтревожено го попитал:
-Другарю директор,какво се случи ?
-Виж Бай Иване...Дойде Тодор Живков - позна те,направихме те бригадир.Дойде Горбачов...и той те позна - направихме те заместник директор.Дойдохме тук - и ПАПАТА те позна! - Всичко това някакси успях да го преживея.Само едно не успях - При мен дойде един японец,потупа ме по рамото и попита:
-Извинявай,кой е оня дето пее с Бай Иван ?