Докторе, моля ви, поговорете с...

- Докторе, моля ви, поговорете с жена ми!
- Какъв е проблемът?
- Представете си, жена ми ми заяви, че за всеки път, когато правя с нея с*кс ще трябва да и плащам по 40 евро.
- Ами това се случва често - явно жена ви има синдром на Електра, характеризиращ се с невротични спазми, пораждани от циркулярна динамика на еротични импулси редом с вегетатична дистония...
- Докторе, това ми е ясно. Не ми е ясно, защо аз трябва да и плащам по 40 евро, когато от всичките ми приятели взима по 20...
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той и отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж. - Много лесно, сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата. Учуден от съобразителността и, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала: - Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите? - Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж? - Това е лесно, ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре и ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа...