Американец говори на англичанин...

Американец говори на англичанин.
- Странен народ сте вие англичаните скучни, отегчителни. Няма при вас весели компании. Само за спорт говорите. Може би защото не се мешите с други. А вижте мен например. Аз имам и ирландска кръв, и италианска, дори малко мексиканска и даже креолска. Какво ще кажете?
- Да-а. Има спортен дух в майка ви.
Разхожда се един селянин из пазара и гледа един човечец видимо недоспал стои и продава за 1 лев един едър и хубав петел. Любопитството в него наделяло и решил да провери защо е толкова ниска цената. - Абе, човек, какво му е на този петел, че го продаваш само за левче? Да не би да е болен нещо? - Е няма такова нещо. Сам го виждаш здрав, прав нищо си му няма на животното! - Е хубаво ама... да не би да не може да кукурига? - Е как да не може... Целия пазар оглася катоо "запее". - Хмм... Значи сигурно не може да задоволи кокошките а? - Ха Ха... ти луд ли си бе? Като погледне кокошките с един странен поглед и като ги почне, не се спира докато не ги изчука всичките. След това почва пуйките, патките, кучето, котката, даже онзи ден и магарето опъна...! - Добре, защо тогава го продаваш толкова евтино? - Абе как да ти кажа. От два дена ме гледа някак си странно... Не можал да продаде човека петела, върнал го на село... и един ден лошите предчуствия му се сбъднали... петела му "скочил"... Взел сопата селянина, бой, бой, докато престанал да мърда... Изхвърлил го на селското бунище, ама след ден-два му дожаляло, отишъл да види какво става... Гледа петела лежи на една страна и не мърда, рекъл да го подритне, а петела изсъскал: "Бегай бе, бегай че ми плашиш орлите"...
Драги Дядо Коледа,
Ти вероятно не си свикнал да получаваш писма на втори януари. Но аз искам да изясним едно малко недуразумение, което стана между нас.
В началото на миналия месец ти писах писмо, в което те помолих за велосипед, влакче, ролкови кънки и футболна топка. Цяла година учих като луд, имам най- добрите оценки не само в класа, но и в цялото училище. Честна дума, никой не се е държал по- добре от мен с родителите, братята, приятелите и съседите. Постоянно ходих до магазина, два пъти дори преведох една старица през улицата. Няма нито една добра постъпка, която да не съм направил.
И за какъв дявол ми донесе чифт чорапи и идиотска химикалка? Какво си въобразяваш ти бе, козел! Да ме разиграваш цяла година и накрая да ме оставиш с купчинка боклуци под елхата. И на всичкто отгоре - донесе толкова подаръци на онзи кретен в съседния апартамент, че няма да може да мине с тях през вратата. Затова дори и не си помисляй да си довлечеш задника при мен следващата година. Ще те замерям с камъни - и теб, и осраните ти елени, така че те ще се разбягат и ще се наложи да си ходиш пеша до забутания Северен полюс! Не искам да чувам повече за теб! От тази година ще разбереш колко лош мога да бъда, ти, дебел и вмирисан Дядо Коледа!
От малкия Иванчо
Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.