На рождения ми ден, вечерта, тока загасна и не след дълго, гостите си тръгнаха. Жена ми се качи горе с децата, да ги слага да спят, а аз се отпуснах блажено на дивана с намерение да дочакам късния филм. На другия край на дивана с подгънати колена под себе си, седеше тъщата и внимавах да не я сритам ако се изпъна целия. Без друго отношенията по между ни са хладни. Както си отпивах от хубавото вино и слушах транзисторчето така неусетно съм заспал. По някое време в полусън усещам ласките на жена ми и уханието на дезодоранта и, а голите и гърди милваха лицето ми. Помислих си, милата, какъв хубав подарък ми е измислила, любимата ми поза - тя от горе, а тя от време на време шепнеше "Благодаря ти, благодаря ти." Събудих се от уханието на горещо кафе и видях тъщата да носи препълнена чиния с палачинки и седна на крайчеца на дивана и със съучастническа усмивка вдигна боксерките ми от пода. После, като се наведе над мен прошепна "Благодаря ти, благодаря ти", а аз продължавах да се чудя, защо ли се е напръскала тая с дезодоранта на жена ми, после, като слезе с децата на закуска, ще я попитам...
Нощ. Затворен бар. От дупка в стената се подава френската мишка, оглежда се дали някъде наблизо няма котка, притичва бързо до бара, пие една чаша с вино и тича обратно в дупката. След малко се показва немската мишка, оглежда се за котка, тича до бара, пие една бира и обратно в дупката. Ситуацията се повтаря с ирландската мишка – оглеждане, бар, уиски, дупка, с мексиканската – оглеждане, бар, текила, дупка и с американската – оглеждане, бар, бърбън, дупка. Накрая се показва българската мишка, оглежда се, изтичва до бара и изпива една ракия. Оглежда се пак, котката я няма, пие втора, след това оглеждане – няма котка, пие трета, четвърта и след петата сяда на бара изпуква си кокалчетата на пръстите и си мърмори: – Еми, че го чакаме щом трябва…
Влиза един македонски воевода в кръчмата и поръчва лута одринска ракия. Порка си той, а по едно време в кръчмата се се чува: "Ке ти го земат коньот бре ахмак!"
Скача нашият воевода, излиза пред кръчмата и гледа двама фесове се мотаят около врания му кон. Вади той чифте пищови и ги разстрелва на място.
Връща се вътре и поръчва още лута одринска ракия - препек.
Минало-неминало време и пак някой се цепи в кръчмата: "Ке ти го земат коньот бре будала!"
Излиза пак воеводата, мръсно разлютен, и гледа пак някакви чалми се въртят покрай конете. Вади патлаците и им отнася фесовете.
Влиза вътре, заръчва руйно цариградско вино и тамъъън да отпие, пак се чува същия глас и пак: "Ке ти го земат коньот бре чукундур!!!"
Воевеодата бесен-почервенял скача да заколи още някой турчин, когато кръчмарят се провиква: "Алоооооу, шахматистите на крайната маса, я по-тихо, ако обичате!"
По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Знаете ли какво биха говорили във Франция за киселото зеле, ако имаха такова? По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Седи си един в луксозен ресторант и пие шампанско. На съседната маса интелигентно изглеждащ човек казва на келнера: - Моля, чаша Бордо реколта 1956 г. и испанско пиле с хрупкава коричка. Келнерът носи бутилка вино, отваря я, той опитва: - Добре! Носи пилето. Интелектуалецът поставя показалеца си в задника на пилето, помирисва го, облизва го: - Не, това не е испанско пиле! Отглеждано е до западната част на Лион и е хранено с отбрано жито, а аз поисках испанско. Сервитьорът се извинява, отнася пилето обратно. Готвачът е в шок. Носят от магазина ново пиле, по всички данни испанско. Готвят го и го поднасят на интелектуалеца. Той отново поставя пръст в задника на пилето: - Това не е испанско пиле, пилето е отглеждано на юг от Неапол и е хранено с отбрано просо, а аз си поръчах испанско пиле! Сервитьорът е в шок, връща пак пилето. Човекът от съседната маса вижда всичко и отива при интелектуалеца, хвърля му пачка зелено на масата и със сълзи на очите му казва с треперещ глас: - Братко, от детски дом съм! Кажи от къде съм родом!…
Събрали се американец, французин и руснак. Започнали да спорят кое питие е най-силно. Решили да направят опит с една мишка. Първи, французинът ѝ сипал червено вино в устата и след 5 минути мишката заспала. Втори, американецът сипал уиски в устата на мишката и след 3 минути тя заспала. Дошъл ред и на руснака. Той сипал водка в устата на мишката. Минали 5, 10, 20, 30 минути, но вместо да заспи, мишката започнала да тича в кръг. Тогава руснакът казал: - Е, ще заспи мишока, обзалагам се… В този момент мишката отвърнала: - Неее! Докато котката мърда, никакво спане!
Мъж чете SMS в телефона на жена си:
- "Чакам те днес на едикой си адрес. Вино, шампанско, с*кс с мен. Твой Иван..."
Мъжът побеснял, скрил се с бинокъл в апартамента отсреща и започнал да наблюдава. Пристига спортен автомобил, от него излиза Иван, в костюм, с часовник за няколко хиляди долара, обувки от крокодилска кожа. От задната врата излиза жена му. Качват се в апартамента, щорите са вдигнати. Отначало пият скъпо вино в кухнята, след това отиват в спалнята... Иван се съблича, оказва се здрав красавец, бицепси, трицепси, плочки на корема, с шоколадов загар, отвсякъде перфектен. Разсъблича се съпругата - коремът и виси, ръцете и висят, целулит навсякъде...
Мъжът сваля бинокъла от очите си, закрива лицето си с ръце и казва:
- Ужас, как ми е неудобно пред този Иван!
Сподели