Младеж кандидатства за работа в частна фирма. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-раншко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го зарежи, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесът наркотици, ще се позабавляваме.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
- Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Един намръщен пич влиза в бара, сяда зад тезгяха и си поръчва една водка. Изпива я, изпушва една цигара. Поръчва едно уиски, изпива го, пуши пак, след това един джин и цигара, един коняк и цигара. Барманът го пита:
-Приятелю, нещо ти е много криво! Аз съм за това тук
-клиентите споделят, пийват и им олеква на душата.
-Бармане, на 45 години мъж съм и едва днес разбрах какво е ми*ет!
-Щом си открил това вълшебство толкова късно, трябва да се радваш и да пиеш шампанско!
-Абе кво шампанско, и то няма да убие тоя гаден вкус в устата ми..!
Има много различни модели.
Модел с красиви ръце помага за продажбата на лак за нокти, пръстени, гривни.
Модел с красиви крака помага за продажбата на чорапогащници, обувки, епилатори.
Модели с красиви гърди помагат за продажбата на сутиени,..бира, коли, телефони, водка, цигари, мебели, остров в Карибско море и много други.
Има много различни модели.
Модел с красиви ръце помага за продажбата на лак за нокти, пръстени, гривни.
Модел с красиви крака помага за продажбата на чорапогащници, обувки, епилатори.
Модели с красиви гърди помагат за продажбата на сутиени, бира, коли, телефони, водка, цигари, мебели, остров в Карибско море и много други...
Учителка се оплаква на директора: - Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата! - Доведи го при мен. - казал директорът. Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал: - Е, как е животът? - Едно и също. - Пушиш ли? - Да. - Искаш ли цигара? - Може… Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо. - Уау! Ето това са цигари! - Пиеш ли? - продължил директорът. - Понякога… - И какво пиеш? - Водка. Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша. - Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо. - Казват, че и с момичета се задяваш? - Ами… Понякога… Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена. - Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте. След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие: - Ето, на това се казва жена! Директорът: - Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
„Скъпа моя, обичам те! Така, както обичам Арсенал и Лацио! Липсваш ми, както "А" група през зимната пауза! Желая те така силно, както Арсенал желаят Шампионската лига и както Гонзо желае да бие дузпа на Бате Борисов! Опияняваш ме така, както българска водка Юсеф Рабех и ирландско уиски Пол Гаскойн! Ти си по-страстна и от Вили Вуцов по време на мач! Без теб живот няма, както няма и Пловдив без Ботев! Когато си до мен, краката ми се разтреперват като на Ники Михайлов срещу Вердер! По-красива си от Бекъм и Роналдо и по-нежна от Алън Смит и Гути! Не мога без теб, както Иван Иванов без Иван Караджов! Обичам те - няма спор, но обичам и приятелите си, които ме чакат пред телевизора, обичам и студената си бира, обичам и футбола! Затова днес на 14 февруари ще съм с другата моя любов - футбола, а с теб ще бъда цял живот!
Събрали се евреите на племенен съвет да обсъждат защо другите нации не ги обичат и как да направят така, че да ги заобичат. Мислили, мислили и накрая Моше казал:
- Явно е от това, че не пием. Я другата седмица на племенния съвет всички да носят по една бутилка водка - изсипваме ги тук в една купа в средата на масата и с черпака поред на всички... докато се научим да пием и да ни приемат останалите!
Да ама, прибрал се Арон вкъщи и мисли: Абе, то сега бутилка водка - много пари, пък и като всичките ще носят аз може ли да занеса вода в шише от водка, никой няма да познае в общата купа. Речено - сторено.
Събрал се съвета на следващата седмица, изсипали всичките водки в купата, Моше разбъркал с черпака, напълнил го, сръбнал си и казал:
- Дааа, ето за това няма да ни обичат!
Сподели