В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история.
Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия.
Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея.
Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта.
Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Еди мъж влиза в кръчмата с едно дългокрако пиле и едно мокро, сладко котенце. Сяда на бара и поръчва водка с лимонада. Изпива я и поръчва втора, после трета и т.н. На осмата водка вика келнера и му иска сметката. Келнерът му казва - "17,50лв.". Пичът бърка в джоба и вади една шепа стотинки. Келнерът, леко разярен, брои стотинките и установявя, че са точно, за негово огромно изумение. След три дни идва същият пич в кръчмата придружен от дългокракото пиле и мокрото, сладко котенце. Сяда на същата маса и запова да поръчва. Този път - текила. Първа, втора...... 30 текила и Пичът вика келнерът за сметката:
-"Колко струва?!
Келнерът:
- 12,50лв.
Пичът вади една шепа стотинки и келнерът преборява, че отново са точната сума.
И така четвърти, пети.. шести и на седмият път не издържал Келнерът и попитал Пичът: "А бе Пичо, да те питам тука! Как така се напиваш всеки път и ми вадиш точен брои пари за сметката?"
Пичът:
- Виж ко Брато! Хва'нах златната рибка и ми вика Тя:"Кажи бърже три желания!"
"И аз и викам - "Баце, дай ми едно яко дългокрако ПИЛЕ, на което да му е винаги мокро КОТЕТО и всичко да е ТОК!"
Трима ловци в гората. Двамата с по шише водка, третият - забравил шишето у дома. А му се пие до несвяст. Казва на другите: Айде, да се хванем на бас - вие ми показвате животно, аз със затворени очи познавам какво е и с какво е убито, и вие ми наливате чаша. Договорили се и започнал изпита. Подават му заек - Заек, 5-год. убит с нож. Наливат му чаша… После Лисица. - Лисица, рижа, 7-год, убита с 15-калибър, и пак чаша… и така до края на лова. Понеделник жените на тримата си говорят: - Абе, женички… моят отиде на лов с шише водка и се върна трезвен! Много странна работа! Втората: - Да! И моят - същият! Третата: - Ох, сестриии… а моят отиде без пиене, а се върна пиян като г*з… и цяла нощ ме бара между краката и бълнува: - Таралеж, 42-годишен, убит с брадва през гърба.
Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие - девойки, хайвер, водка...
На сутринта Рейгън казва:
- Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем!
- Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея.
- Стига бе! Нали ти си главният тука?
- Ами добре, да вървим тогава...
Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача.
- Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба!
Горбачов:
- Ама аз съм Горбачов!
Пазачът:
- Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън...
Сподели