Във влака - французин, англичанин, циганин и българин. Французинът си отваря куфара, пълен с най-различни видове кашкавал, реже две парченца и изхвърля всичко останало през прозореца. Циганинът го пита: - Какво правиш, бе? Защо изхвърляш всичката тая храна? А французина отговаря: - В моята страна имаме кашкавал в излишъци. Англичанинът си взима раницата, пълна с пакетчета чай, приготвя си един и изхвърля цялата раница през прозореца. Циганинът, изненадан пак, го пита: - Ама защо изхвърли чая, бе?… - В моята страна има чай колкото искаш. Българинът се пресяга, вади от торбата питка, една буца сирене, 5 кебапчета и бутилка вино. Изпива и изяжда всичко до последната троха. Циганина: - Какво става, в твоята страна май нищо не е в излишък, а? Българинът хванал циганина и го метнал през прозореца…
Едно доста млада девойка се оженила за доста по възрастен от нея мъж. Първата брачна нощ той я поопипал и казал:
-Нивата още не е готова! Нека да озрее и тогава ще жънем.
Минали ден, два, месец, той все така казвал.
Девойката казала това на майка си, а пък тя я научила така:
-Дъще довечера като си легнете и мъжа ти те опипа и ти каже така ти му отговори:
-Нивата вече е готова и може да се жъне.
Вечерта след като младоженците си легнали се повторила същата сцена. Той я поопипал и пак къзал:
-Нивата още не е готова! Нека да озрее и тогава ще жънем.
Девойката му отговорила:
-Нивата вече е готова и може да се жъне.
Тогава мъжът решил да изпълни съпружеските си задължиния докрай и да одовлетвори жеранието на жена си.
Започнал я той и нали си бил едър българин, като я натиснал както той си знае, тя взела, че се изпуснала.
Свършили си той работата докрай обаче, обърнал се към жена си и и казал:
-Отиди сега при този който ти каза, че нивата е готова за жътва и му кажи, че от сурово жито питка не става! ! !
Една сутрин един баща събужда сина си и му казва:
-Хайде неска ще ходим на лозето.
А синът му отговаря, че няма да копае неска, ама баща му настоява и момчето какво да прави-сагласява се . Баща му тръгва напред и му казва, че ще е по пътя, понеже нашия човек трябва да се изсере.,Нещеш ли - забелязва майка си да се натиска с комшията и се скрива, да ги чуе какво си говорят, комшията казва:
-Искам днес да ми донесеш една питка на нивата.
А жената отговаря :
- Не мога , мъжът ми ще е там. А
комшията и казва , че когато мъжът й е далече, той ще размаха една бяла кърпа високо и тогава да дойде, оговарят се.
Синът тръгва към баща си и вижда, че е*е магарето, но нищо не казва и се показва по-късно, когато е свършил вече. Отива при съседа си и му казва, че баща му знае за него и за майка му и ако го види, по-добре да бяга, защото е много ядосан.
После отива при баща си и му казва да вземе брадвата и да отиде при комшията да му помогне да отсекат някакво дърво . Бащата отива и когато комшията го вижда с брадвата тръгва да бяга, бащата след него. През това време малкият развява кърпата и майка му носи питката и естествено синът й я взима веднага, казва й, че баща му гони комшията да го убие, защото е разбрал за връзката им. Тъкмо си тръгва майката и бащата се връща и пита:
-Сине това не беше ли майка ти?
Синът му казва:
- Да , тя беше , разбрала, че си еб*л магарето и отива да каже на цялото село!Бащата тръгнал след нея с брадвата. Тя като го видяла - и тя тръгнала да бяга , тогава синът си отчупил от питката и казал:
- Аз на тоз казах ли му, че неска няма да копам!
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...
Сподели