В пощата намират писмо с адрес "Дядо Коледа". Решили да го прочетат, отварят го и четат: "Здравей, Дядо Коледа! Казвам се Петъо, на 8 години. Татко е в затвора, а мама пие. Започва зимата, а аз нямам нито палто, нито шапка, нито шал, нито ръкавички. Подари ми, моля те, тези неща!" Служителите в пощата, без да се замислят, събрали кой колкото може. Парите стигнали за палто, шапка и ръкавички. Изпратили ги на момчето. След известно време пристига друго писмо. Радостни го четат: "Скъпи Дядо Коледа, много, много ти благодаря за това, че ми подари палто, шапка и ръкавички, а шалчето сигурно са го затрили онези патки от пощата."
В зоопарка привършили парите и помолили добрите хора, да вземат за зимата по някое животно. Всеки взел по нещо, само една горила никой не я искал. Накрая намерили добър самарянин, който се съгласил да вземе горилата. На тръгване му казали: - По принцип горилата е много спокойна, но никога, чувате ли, в никакъв случай не я удряйте по рамото! Завел човекът горилата вкъщи, обаче любопитството му няма граници. Взел, че я тупнал по рамото. В същият момент очите и се налели с кръв, ноздрите се разширили... Мъжът се уплашил и побягнал, а горилата се втурнала да го преследва из цялата къща. Обръщайки всички мебели, човекът все успявал да се измъкне, докато горилата не го приклещила в един ъгъл. Затворил очи човекът и чака смъртта. Изведнъж някой го тупнал по рамото и казал: - Сега ти гониш...
Баща и син тръгнали към едно село за невеста. Стигнали те, избрали си невеста, но селяните започнали да ги разубеждават: - Ооо! Недей я зима тая, тя е голям боклук, от нея нищо не става! - Ааа, че какво и е толкова? Не, не аз съм решил, тя ще е! - казал синът. - Бе, недей бе, момче, казваме ти, голям боклук е, цялото село са я минали! По два пъти даже са я минали, за нищо не става! - продължили селяните. Съгласил се младежът, качили се в колата и тръгнали да се прибират. Тъкмо излезли от селото и се спускали по един баир, младежът се обърнал, загледал се, замислил се и рекъл: - Бе, тате, дай да се върнем, да си я вземем! То, гледай го, колко е село!
Зима. Нощ. Бисерци. Младеж се запознава с красива девойка в "Кълъджа". След задължителното отработено ухажване, двамата се запътили към неговата къща. На средата на пътя момчето спира колата и казва на момата: - Излизай! - Що…? - Излизай, ти казвам! Девойката излиза от колата, а в главата и се въртят страхове за маниаци, изнасилвачи… Младежът в това време й казва: - А сега направи един… снежен човек! Девойката прави и трепери. След като приключила, пичът я поканил обратно в колата и потеглили мълчаливо. Пристигнали, запалил той свещи, приготвил вкусна вечеря, последвал и с*кс. На сутринта девойката, измъчвана от любопитство, пита: - А защо трябваше снощи да правя снежен човек? - Виж с'а, аз си знам - като любовник не съм нищо особено… Ма този снежен човек ти ще го помниш цял живот!
Събрали се индианците, и решили да идат при шамана, да го питат, аджеба, каква ще е зимата. Цяло лято им писнало от лов на бизони, и искали да знаят какво ще е занапред. Отишли при шамана, и питали: - Ооо, велики дърти пергишино! Стига си висял у фейсбук, ами кажи на племето, каква ще е зимата тая година! Стария шаман пуснал прозорец "Режим Инкогнито", покашлял се авторитетно, и отсякъл: - Тая година зимата ще е най-лютата от 100 години насам! Почвайте веднага да събирате дърва! Юрнали се изплашени индианците с брадви и топори към гората. Шамана, доволен, че са го оставили да си рови спокойно във "вицове", се отпуснал блажено. Обаче по едно време се замислил: - Брех, мама му стара! Дали не ги излъгах? Цяло лято не съм излизал от палатката! Я да ида при Емо Чолаков, той ги знае най-добре тия прогнози. Отишъл в телевизията, и питал бат Емо: - Ооо, велики сине на Едрата Градушка! Баща на Гърмящия Облак! Кажи ни, неземни, каква ще е зимата тая година? Емо Чолаков с танцова стъпка започнал да отговаря: - Тая година, велики шамане, ще е люта зимата. Видях, че индианците събират дърва като луди!!!
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишният Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са наобратно!
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...
Сподели