По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Знаете ли какво биха говорили във Франция за киселото зеле, ако имаха такова? По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита:
- Абе ти що пасеш трева?
- Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...
- На ти 20 стотинки, стига си пасъл!
Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса."
Минава друг гражданин:
- Що пасеш бе?
- Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...
- На ти 1 лев, стига си пасъл!
Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса..."
Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов:
- Какъв си ти и що пасеш тука?
- Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...
- Ти зимата беше ли на барикадите?
- Бях, бях!
- А скача ли, вика ли за нас?
- Виках, скачах!
- А така! - рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
"Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов."
Моряк се връща по рано от плаване и за малко да спипа жена си с любовника ѝ. Съпругата бързо избутва гаджето си гол на балкона. Посреща сърдечно мъжа си, сервира му вечеря. Навън е зима, апартаментът е на десетия последен етаж и прелюбодеецът няма никакъв шанс да изчезне. По едно време той чука на балконската врата:
- Много се извинявам, господине, тъкмо бях при съседката ви отгоре, когато се върна мъжът ѝ. Скочих на вашия балкон. Ще ми помогнете ли? - пита любовникът рогоносеца.
- Разбира се, ние мъжете трябва да си помагаме.
Облича съпругът любовника в свои дрехи, черпи го с ракия и го изпраща по живо по здраво. По късно вечерта като вече си ляга с жена с, изведнъж му проблясва.:
- Марийо, или ти си ку*ва, или над нас са вдигнали още един етаж.
Сподели