Един манго живеел в гората с жена си, много готена циганка. Горският като минавал от там все се заглеждал по нея. Случило се зимата мангото сече дърва. Вижда го горския и му вика: "Се сега манго, та хванах! Глоба 2000 лева". Мангото му причерняло, той тия пари не е могъл да си представи. "Абе, горски, ела у дома. Жената ще направи баница, имам хубаво винце." Горският това и чакал. Седнали, хапнали, пийнали, младата циганка ходела насам-натам, на горския му се до **ало. "Манго, казал той, много ми се **е. Облечи се и иди ей там до пещерата и там ще видиш една мечка. Доведи я." "Абе, горски, вън вее, фучи ...". "Тръгвай!". Облякъл си мангото червеното якенце, обул си белите чорапки и излязъл навън. А там се разразула истинска буря. Треперил мангото, зъзнал, чудил се какво да прави. По едно време забърсал с длан заснеженото стъкло и гледа горският награбил жена му, набил и го, като Гонзо на ЦСКА. Ухилен, влязъл в стаята: "А, така бе, а ти ще ме пращаш в пещерата мечка да ти карам!"
Два мечока се заврели в една дупка да спят зимен сън, ама нещо не ги хваща съня и единия казал: - Гоше, така и така не можем да спим, дай да се оправим. Другия се навил, оправили се, обаче ги видял Зайо. Първия мечок се стреснал: - Гоше, дай да го хванем тоя, щото квото е дрънкало, цялата гора ще разбере. Хукнали да го гонят през цялата гора и накрая Зайо се хвърлил в някаква река. Първият мечок тръгнал да бърка във водата обаче хванал някаква риба. Извадил рибока, игледал го, а рибока: - Пусни ме, бе пед*раст!
Зимно време. Учени решили да проведат успореден експеримент в един английски и един български бар. На двете места бил сложен по един часовник, който бил програмиран така, че при всяка псувня във бара да избързва точно с една минута. След един месец учените отишли във бара в Англия и видели, че часовникът е избързал с точно 5 минути. След това се насочили и към българския бар. Влезли и какво да видят - часовникът го няма. Веднага попитали бармана: - А бе, къде е часовника, дето беше закачен на стената? - Ааа, да е*а мааму да е*а, тва часовник ли било бе, дее*а мааму. Изхвърлих го, дее*а. Аз се чудих ко прави тоз ш*бан вентилатор във бара посред зима, дее*а маа му, дее*а.
Пролет е. Лисицата, вълкът и мечката седят под едно дърво и споделят живота си през зимата. Лисицата и вълкът проскубани, пребити, а мечката - дебела и лъскава.
Лисицата:
- Зимувах в кокошарника. По една кокошка на седмицата хапвах, но гадните хора преброиха кокошките, разбраха, че има липси и поставиха капани - едва се измъкнах.
Вълкът:
- А аз в свинарника. По една свиня на седмицата хапвах, но хората ги преброиха, докараха кучета - едва избягах. А ти, Мецо, в бърлогата ли беше?
- Ами, не, презимувах на един строеж...
- ???
- Там е пълно с цигани и никой не ги брои.
Зима. Поручик Ржевски, влиза в офицерската столова видимо разстроен, със сълзи на очи. Офицерите го питат: - Какво е станало, поручик? - Ами вървя си аз, и по едно време изскача срещу мен младо момиче, видимо бедно, гладно, и тънко облечено, и ми вика: - Е*ете ме господине, за 3 рубли. Тук Ржевски не издържа, и се разридава, а един офицер пита: - И какво стана? А, поручикът отговаря: - Толкова тъжно ми стана,че заплаках… - Плача и е*а, плача и е*а…
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе:
- Ама те са на обратно!...
Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
- А това не са моите обувки!...
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
- А къде са твоите?
- Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
- А къде ти са ръкавичките?
- Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките...
Сподели