3 Март 1950
95 годишният опълченец Иван е поканен в пионерският дом, да разказва спомени от Руско-Турската освободителна война.
- Страшна работа беше ви казвам, е*ах ти войната, е*ах ти чудото.
Не е за разказване, ма нейси. От къде да почна?
- От прекосяването на Дунава.
- Лодките, цял ден отиваха пълни и се връщаха празни, аз чаках, чаках и си викам, мога ли ви е*а лодките, другите вече избиват турци, а аз още се оглеждам. Надух гайдата, лапнах мущука и заплувах с нея. Хем плувам, хем духам. Еб*х ти водата, е*ах ти студа, е*ааах ти и духането. Като стигнах на брега, гледам за турци, ма няма, те духнали към Плевен. Викам си, абе вашта мама турска да е*а, аз за къв х*й са намокрих, бе да са е*а в мераклията. И като тръгнахме да гоним поганците, е*ах ти и гоненето, е*ах ти и вървенето, край нямаше. По селата ни посрещаха с хляб, сол и ракия, а най-хубавите моми, ни целуваха. Вий в кой клас сте?
- В пети.
- Тогава няма да ви казвам, момите, какво още ни караха да правим.
Е*ааах ти и момите, не като днешните, ти моми да видиш.
- А в Плевенската епопея, участвахте ли?
- Участвах. Там беше лудница. С никой не можах да се разбера. Руски, Румънски, Финландски. Всеки ден нападахме, ма турците 6 месеца се криеха зад стените, защото знаеха, че голям х*й ги чака. Накрая, на Осман Паша му огладня задника, свършиха му патроните и се предаде. Сдаде си сабята на Генерал Ганецки. Да ти е*а тъпата сабя, дори магарешки бодили не можеше да реже, за това после му я върнаха.
- А на Шипка бяхте ли?
- И там бях. Там голям х*й ядахме. И Руснаци и Българи, еднакъв го ядахме. Като заприиждаха турчалята, се чудехме кой по напред да гръмнем. Гърмяхме, гърмяхме, ма патроните свършиха, а те пак идват. Мерехме ги с камъни и дървета. Чакахме някой да умре, и него го хвърляхме. Добре, че в последният момент дойде Генерал Радецки, Иначе,турците голямо е*ане щяха да ни хвърлят. Гъзовете, до сега
щяха да ни болят. За това трябва да обичаме Русия.
Елегантно облечен мъж вечеря сам в изискан ресторант. Забелязва красива дама в червена рокля през няколко маси, която също вечеря сама. Джентълменът виква келнера и му поръчва:
- Гарсон, една бутилка от най-доброто каберне за онази дама.
Келнерът занася бутилка вино на масата на дамата и й казва, че е от джентълмена. Дамата поглежда към него, после хладно изважда листче, написва нещо на него и го дава на келнера. Той от своя страна го носи на мъжа. Джентълменът прочита:
"Уважаеми господине, за да приема виното от вас, вие трябва да имате:
1. Мерцедес в гаража.
2. Един милион долара в банката.
3. 20 см в гащите."
Джентълменът хладно кимва, изважда позлатен Паркер, написва нещо на обратната страна на листчето и го дава на сервитьора, който го връща на дамата. Тя прочита:
"Уважаема, за ваша информация, аз имам:
1. Не само Мерцедес, но и БМВ, Порше и Ферари в гаража.
2. В банковата ми сметка има не един, а двайсет милиона долара.
3. Ала за нищо на света, дори и заради красива жена като вас, не бих отрязал 5 см от това което е в гащите. Впрочем, върнете обратно бутилката, ако обичате."
Един си поръчва бира, след което започва да гледа вторачено бармана. Барманът не издържал и го попитал: - Какво си ме зяпнал бе? - Ами много странно, но ужасно ми приличаш в лицето на г*з. Барманът се ядосал, извикал охраната, набили клиента и го изхвърлили навън. След малко ония пак влиза в бара. - Сега пък какво? - раздразнено попитал бармана. - Абе, нали си знаеш, че приличаш на г*з в суратя? Барманът се ядосал, пак извикал охраната, пребили го и отново го изхвърлили. Човека се връща за трети път, влачи се по корем, но пак сяда на бара. Барманът се ядосал, но нищо не казал, само си налял сок в една чаша и започнал да го пие бавно със сламка, за да се успокои. Наблюдавал пребития си клиент и се смилил над него: - Кажи бе човек, защо ме зяпаш така? А ония отвърнал: - Хайде свърши си клизмата, пък после ще ти кажа.
Сподели