На рождения ми ден, вечерта, тока загасна и не след дълго, гостите си тръгнаха. Жена ми се качи горе с децата, да ги слага да спят, а аз се отпуснах блажено на дивана с намерение да дочакам късния филм. На другия край на дивана с подгънати колена под себе си, седеше тъщата и внимавах да не я сритам ако се изпъна целия. Без друго отношенията по между ни са хладни. Както си отпивах от хубавото вино и слушах транзисторчето така неусетно съм заспал. По някое време в полусън усещам ласките на жена ми и уханието на дезодоранта и, а голите и гърди милваха лицето ми. Помислих си, милата, какъв хубав подарък ми е измислила, любимата ми поза - тя от горе, а тя от време на време шепнеше "Благодаря ти, благодаря ти." Събудих се от уханието на горещо кафе и видях тъщата да носи препълнена чиния с палачинки и седна на крайчеца на дивана и със съучастническа усмивка вдигна боксерките ми от пода. После, като се наведе над мен прошепна "Благодаря ти, благодаря ти", а аз продължавах да се чудя, защо ли се е напръскала тая с дезодоранта на жена ми, после, като слезе с децата на закуска, ще я попитам...
Пътува един селски автобус с пътници. Вътре бил и един луд от селото, но никой не му обръщал внимание. Точно между две села, автобусът изтракал, изръмжал и спрял. Шофьорът промърморил нещо от сорта: - Да е*а мама му, да е*а, баш сега ли? И слязъл да види какво може да се направи. Извадил инструменти, рови тук, бърка там... не може да открие повредата. Лудият и той слязъл, засуетил се около шофьора и си припява: - Аз знам какво се счупииии... аз знам какво се счупииии. Но никой не го отразявал. Минали 3 часа. Хората вече отчаяни се чудели, как да се приберат по домовете си. Лудият пак заподскачал и затананикал около шофьора: - Аз знам какво се счущииии... Аз знам какво се счупииии. Шофьорът вече бил на ръба на нервна криза, ударил с ръка по автобуса и изръмжал: – Добре бе, стига си крещял! Кажи какво се счупи като знаеш? – Автобуса се счупииииииииииии...