Марийка пита майка си:
-Мамо, може ли да отида на дискотека?
Майка и:
-Не.
Марийка я попитала:
-Зашто ма, мамо, ма?
Майка и и казала:
-Защото като станеш да танцуваш ще ти падне п*тката.
Марийка се стреснала и казала:
-Мамо, ами аз няма да танцувам.
-Тогава може, ама и да те карат няма да ставаш.
-Добре, мамо
-казала Марийка и отишла на дискотека. Там всички танцували, а тя седяла и не ставала. Дошъл при нея Иванчо:
-Марийне, айде да танцуваме.
-ООО не не искам.
-Що ма, Марийке, ? Айде де.
-Не не не искам.
-Е що?
-Ми срам ме е да ти кажа.
-Кажи аз няма да се смея.
-Ми мама каза че ако танцувам ще ми падне п*тката.
-ООООООООО тва ли било? Не се притеснявай аз имам шевна машина ще я зашием.
-Наистина ли?
-зарадвала се Марийка.
-Да.
-Ми добре да я зашием и да танцуваме.
Излезли те
-Иванчо я опънал и влезли вътре. Танцували каквото танцували по едно време Марийка рекла:
-Иванчо айде да идем да боцнем пак че нещо май се разши.
Крикор работел като агент на ЦРУ, а районът му бил България, гр.Чавдарци. Един ден от ЦРУ му пращат шифрограма: "Отиваш на адрес ул.Мургаш № 13, където живее друг наш агент - Гарабед Ованесян, и му казваш паролата "Вие ли продавате черно пиано с бели крака?", той ще ти отговори "Да, напълно запазено, заповядайте да го видите", ще те приеме и ще ти каже какво да правиш по-нататък". Крикор отишъл на посочения адрес и гледа - пететажна кооперация, а на входа - пет звънеца и на всеки пише Гарабед Ованесян. Зачудил се Крикор на кой звънец да позвъни, кой ли е неговият човек, на кой ли етаж живее? Чудил се, чудил, па накрая си рекъл: почвам от първия етаж, казвам паролата и който ми отговори по указания начин, значи той е моят човек. И така, позвънил на звънеца за първия етаж, собственикът отворил и Крикор попитал: "Вие ли продавате черно пиано с бели крака?", а човекът му отговорил: "Не, ама щом търсиш Гарабед Шпионина, качвай се на петия етаж, там живее"...
Зайчето и вълкът се запили здраво в гората и точно когато било най-весело, разбрали, че има само една пълна бутилка.
Зайчето казало:
- Предлагам, всеки да удари другия и на когото му паднат по-малко зъби да вземе бутилката.
Вълкът се съгласил. Зайчето събрало сили и ударило вълка по муцуната.
Вълкът паднал, поразтърсил глава, за да дойде на себе си, изплюл се в лапите си и казал:
- Сест. Сега е мой лед.
Концентрирал се, доколкото е възможно в това състояние и също ударил заека. Малкият направил три задни кълбета, прелетял през близките храсти и видимо дезориентиран се спрял в ствола на едно дърво. Вълкът, развеселен:
- Колко зъба?
Заекът, след като плюл в шепите:
- Цетили.
Вълкът пак (невярващо):
- Колько-о?
- Цетили.
- Засто само цетили?
- Ами застото нямам повеце.