Авраам го сполетявало нещастие след нещастие. Загубил препитанието си и нямал с какво да изхранва семейството си. Отишъл в синагогата и говорил с равина: - Рави, тежки времена настъпиха! Нямам поминък, не мога да издържам семейството си! Даже нямам пари да купя едно мляко, да изпият децата по една чаша! Равинът смирено му рекъл: - Аврааме, ти си добър човек. Ще се моля довечера за теб, дано бъдат чути молитвите ми! Отишъл вкъщи Авраам и си легнал. Когато се събуди - чудо! Били му пораснали гърди, които пускали мляко! Налял по една чаша, но решил пак да се върне в синагогата. - Рави, видях какво се случи с мен! Молитвите ти бяха чути, но точно така ли трябваше Господ да ми помага? Аз просто исках пари! - Аврааме, голям човек си. Знаеш, ние сме евреи - чудо ще сторим, но пари няма да дадем!
Мъж се прибира от работа и жена му намира дълъг рус косъм но сакото му:
- А така, какво е това? - пита го тя.
- Ами-и-и... - замрънкал съпруга.
- О, извинявай скъпи, сигурно, като е минала секретарката покрай теб се е закачил този косъм.
- Да, да, скъпа така ще да е станало.
На следващият ден пак се прибира, но този път жената намира отпечатък от устни с червило на яката на ризата му:
- Това пък сега какво е.
- Ами-и-и, не знам откъде се е взело това нещо.
- Не се притеснявай скъпи, може секретарката да е залитнала и без да иска е паднала върху тебе и така се е получило. Случват се и такива работи.
- Да скъпа, точно така си беше.
На другият ден жената намира прашки в куфарчето на съпруга си:
- А така - какво обяснение ще ми дадеш за това тука. - и размахала прашките под носа му.
- Ами-и-и, ми, ъ-ъ-ъ такова, аз нали-и-и... Абе жена, ти си умна - измисли нещо.
Седнали трима филолози - англичанин, французин и българин в едно кафене в центъра на Венеция. Слънце, гълъби, култура. По някое време французинът и англичанина започнали яростен спор, кой от двата езика е по-богат, този на Шекспир или този на Юго. Българинът ги слушал, слушал и казал: – А бе, каквото и да говорите, българският е най-богатият език на света. Той има някои качества, които никой друг език няма! – Какви пък са тия качества? - зачудили се другите. – Ами в кой друг език има двойно положително отрицание? – Какво пък е това? – Еми "Да, да..." А в кой друг език има минало свършено, неопределено време? – Моля? – "Бил съм се бил напил!" И за капак, българският е единственият език, в който от всяко нещо може да се направи глагол за съвкупление! Тук вече французинът се възмутил: – О мон дю! Та това са пълни глупости! Я погледни това врабче, виж го колко е невинно, как плахо чурулика наляво-надясно! Как от такова прекрасно създание ще направиш глагол? Българинът, съвсем не възмутено: – Е па, много лесно - "Да ти го начуруликам"...