Кръчмата.... Обстановката "нараства" след третата ракия... Започнаха с подвизите старчоците: - Ааа, язе редовно, всеки ден, таковам... - Я по три пъти. - А я още по 7-8 пъти... Данчо Жужин, сиромашкия, младо момче и прясно е... И ги гледа, гледа, па току скочи от веднъж и си побегна... Мина са не мина една неделя, те ти го нашия се появи. Оклюмал един такъв, налива една след друга "каманярките" и аха да ревне... Чичо Пешо го подръчква: - Кво ти е бе момче? Що си "увесил" кофите? - Маани, чиче, не питай... Не съм никакъв мъж! Нали ви слушах онаа вечер и... рекох и я, такова... И първата вечер, пет пъти, втората - два, на третата едва сбрах за един, и оно беше една работа, маани ,маани... Щеше ма изгони жената. И от тогава - не става.. А вие на по толкова години и... Един два пъти, друг пет пъти, те, тизи по седем-осем... Чичо Пешо го гледа и го пита: - Е ти, чичовка ги праиш тия работи, такова... - Как, почваме, караме доде ми пребеледнее пред очите, изрева като крън вол... и почвам пак...Ама не може вече...Не става... А чичо Пешо: - А бе не така, бе момче! Не така аджамийската бе! - ?????? - Как, значи... вкарваш го и броиш - напред един път, назад - два пъти... и те така те...
Мъж, известен с много си любовни похождения, както при жените, така и при своя пол умира и спира пред райските врати. Свети Петър го спира и както му е редът провежда малка анкета:
- Кажи сега, вярна ли е тази слава, която ти се носи?
- Ами, вярна е…
- А как успяваше при жените?
- Ами как, заговорим се и от приказка на приказка, стигнем дотам.
- Добре, ами при мъжете?
- Ами, че пак така, заговорим се и от приказка на приказка…
- Хайде, хайде, минавай, че много се заприказвахме! - изкомандвал светията.
Събрали се евреите на племенен съвет да обсъждат защо другите нации не ги обичат и как да направят така, че да ги заобичат. Мислили, мислили и накрая Моше казал: - Явно е от това, че не пием. Я другата седмица на племенния съвет всички да носят по една бутилка водка - изсипваме ги тук в една купа в средата на масата и с черпака поред на всички… докато се научим да пием и да ни приемат останалите! Да ама, прибрал се Арон вкъщи и мисли: Абе, то сега бутилка водка - много пари, пък и като всичките ще носят аз може ли да занеса вода в шише от водка, никой няма да познае в общата купа. Речено - сторено. Събрал се съвета на следващата седмица, изсипали всичките водки в купата, Моше разбъркал с черпака, напълнил го, сръбнал си и казал: - Дааа, ето за това няма да ни обичат!