В Районния съд се гледа дело за убийство. Подсъдимият е удушил съпругата си по време на семеен скандал. - Обвиняеми, разкажете защо убихте жена си? - казва съдията. - Прибирам се в къщи, Ваша чест, каталясал и подивял от глад и гледам - жената кюти пред телевизора и зяпа някакъв цирк. Викам й: - "Жена, сложи бързо нещо да хапна, пък после продължавай да гледаш!" Тя ми казва: - "Чакай само да го догледам тва дуо певци и ти слагам!" Аз й разправям: - "Това не е дуо, а ДУЕТ, не се мотай, слагай да ям!" Тя се обажда: - "Ти ще кажеш! Дует е т'ва, дето се бият по филмите!" Аз й обяснявам: - "Това е ДУЕЛ, не ме дразни, давай манджата!" - "Глупости!' - отговаря тя - "Дуел е т'ва, дето влаковете минават през него!" - "Патко загубена, това е ТУНЕЛ, дай да ям, ма! - "Колко си глупав! Тунел е тва, дето хората си наемат стаи да спят!" - "Не ме ядосвай, ма! - крещя й - Това е ХОТЕЛ!" - "Ти ще кажеш! Хотел е онова, дето е от Шекспир!" - "Това е ОТЕЛО, ма!" - "Ти ще кажеш! Отело е дето се прави от разбити яйца..." ...Ваша чест, докато й обясня, че е ОМЛЕТ, я удуших! Съдията в истерия: - АЗ ОЩЕ В ТУНЕЛА! В ТУНЕЛА ЩЯХ ДА Я УДУША!
След 15 годишна служба като свещеник в чест на отец Паскуале била организирана прощална вечер. За кратка тържествена реч бил поканен много известен политик. Политикът закъснял и свещеникът решил да каже няколко думи на паството ки, за да мине време.
"Първото си впечатление за общината аз получил от първата изповед, която изслушах тук, и си помислих, че архиепископът не е пратил на ужасно място.
Първият човек, когото изповядах, ми разказа, че е откраднал телевизор и пари от родителите си, извършил е кражба на работното си място, имал е увлекателни интимни отношения с жената на шефа си, и понякога се занимавал с продажба на наркотици. И, за капак на всичка, той ми призна, че заразил с венерическа болест своята сестра.
Бях шашнат и потресен. Но с течени на времето се запознах с останалите енориаши и видях, че не всички са такива - видях добри и отговорни хора. Ето така изминаха 15 години от моята кариера на свещеник."
Накрая се появил и политикът, за да произнесе дългоочакваната реч. Извинявайки се за закъснението си, той започнал: "Никога няма да забравя този ден, когато се появи нашият нов свещеник. За мой огромен късмет аз първи се изповядах при него..."