Пътуват в едно купе чукча и супер мацка.
През първия ден тя си мислила колко е грозен мръсен и отвратителен, а той през цялото време си тананикал нещо такова брррм, брррррм, брм, бръм
Втория ден. Тя - колко е мръсен и отвратителен, не е чак толкова грозен... Той - пак си бръмчи.....
Третия ден. Тя - колко е мръсен, но ако спре да бръмчи няма да е толкова отвратителен.
- Стига се бръмчал, че ще те изхвърля през прозореца!!!
Скрил се чукча зад перденцето и трепери и се чуди защо тая не му дава да си пее химна на чукчи ...
На седмия ден вече наближават Москва, мацката не издържа и си казва мръсен-не мръсен, ама мъж е все пак. Дръпва му перденцето, разкочава си блузката, качва си единия крак на седалката и казва:
- Искаш ли?
- Ъхъ..
- Набързичко?
- Ъхъ..
- Хайде, давай!!!
- Брм, брм, брм...
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.