Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. Ще ти дам един съвет, казва шофьора на пънкара.
-Познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш.
Речено сторено. Отива пънкара маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкара казва:
-Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка...
-Какво да направя - попитала монахинята.
-Вдигай си фустата и ще ти дам прошка.
Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и почнал да я унодва. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:"Глупачкоооо... Аз съм пънкаря"... Тогава монахинята си свалила наметалото и казала:
-Знам... А аз съм шофьора
Мозъкът си седял един ден пред бюрото. Изведнъж влезнал черния дроб:
- Мозък, искам обезщетение!
- Защо бе, какво става? Дай поне три основателни причини.
- Ами хората са невъзможни! Пият, друсат се, ядат кофти храна... и всичко през мене минава!
- Добре де! Ще ти дам обезщетение.
След малко писва белия дроб:
- Мозък, така не може! Направо ме направиха на парцал! Пушат, дишат лепило, а и тоя въздух... искам обезщетение!
- И ти ли... добре, ще ти дам обезщетение.
Настанало малко спокойствие. Изведнъж влиза к*ра:
- Мозък! Искам двойно обезщетение!
- Ти пък на какво основание?
- Ами през последните две седмици не съм спирал да работя, все се завирам по разни тъмни и влажни места - направо ад!
- Аз пък сега ще ти кажа защо няма да ти дам никакво обезщетение:
1) дървиш се на хората;
2) плюеш ги в лицето;
3) дори ми идваш небръснат на работа, а за костюм да не говориме...