Мацката е свободна, а той е женен. Решават да отскочат от София за два дни до морето... малко да живнат, дет се вика. Хотелче, плаж, крайбрежно ресторантче... скромно. Добре, ама мацката е фотогенична, камерата я обича и тя самата обича да се снима. Иска тук да се снимат, от плажа да имат някоя снимка, от капанчето край брега... Обаче на пича хич не му е до снимки. Просто не иска да се снима и това е. И както си се разхождат след плажа към хотела, някъде на главната в Китен сред народа и сергиите мацката не издържа, грабва фотоапарата от ръцете на любимия си и го връчва на някакъв случаен човек от навалицата да ги снима... поне една снимка заедно да имат, ей така за спомен. Мамка му и късмет... човекът зад фотоапарата се оказва съсед на пича...
Млад фермер търси специалисти за фермата си. Явява се един и се представя за зоо инженер, като между другото подхвърлил, че разбира и от езика на животните. Фермерът се усмихнал, хванал го под ръка и тръгнали из фермата. Като минали покрай майка свиня с малки прасенца, той казал: - Като грухти, казва, че се е опрасила с девет, а тук са осем. Едното сте заклали. - Вярно е - казал фермерът, - дойдоха гости и трябваше да ги посрещнем. По-нататък минали покрай блееща овца, която казала, че и е заклано агнето. В дъното на фермата врещяла коза, но фермерът казал: - Не й обръщай внимание, нека си врещи. Жената беше командировка, а аз бях малко пийнал…