Изповедта на Първия Хакер
И пусна ме Той да се разхождам из градината Му, но каза ми: "НЕ ПИПАЙ ЯБЪЛКАТА, ЗАЩОТО ЩЕ ТИ СТРОША ЧАРКОВЕТЕ. ОСВЕН ТОВА СЪС ТОК ЗАГРАДИЛ СЪМ Я!". Но аз забърках черен прах, що знаех че гори и фраснах го със камък. И литна оградата Му сред дъжд от искри. Чак до седмата бета версия. И откъснах аз ябълката Му. Но блесна светлина що изгори очите ми и чух Го да казва : "ТИ ХАКНА НЕЩО ЗА ПЪРВИ ПЪТ И ТАКА ЩЕ Е ЗА ВЕЧНО. НАПУСНИ СИСТЕМАТА МИ И ВЪРВИ ПО ЗЕМЯТА, ДА СЕЕШ ПРОМРАКЧЕНИЕ СРЕД USER - ИТЕ!". И изгони ме Той от царствот системно. А аз тръгнах по каменни пътеки да диря братя за просветление...
....
Лежеше човек сред пътя, а аз доближ му тялото и попитах смирено: "Кой си ти?". А той вдигна глава и рече "Aз съм тоз, що всичко знай!". И видях, че кръв тече измежду косите му и попитах го, защо. А той прошепна с напукани устни "С водопроводна тръба ме халосаха, бе тъпанар. Дай вода, че умирам от жажда. И посегнах аз да му помогна, но мрак падна над земята и чух гласа Му: "ЕТО ТОВА Е USER! ПРЕДСЛЕДВАЙ ГИ И УНИЩОЖАВАЙ ГИ! ПО САМОЧУВСТВИЕТО ЩЕ ГИ ПОЗНАЕШ. ПО УБИДИТЕ ЩЕ СЕ УВЕРИШ!" И получил просветление, размазах аз главата му, за да е мир измежду братството ми.
....
И каза кардинала: "ОТРЕЧИ СЕ И ЖИВЕЙ", a двама чакаха със факли под кладата, но аз ревнах тъй, че целият площад да ме чуе: "И ВСЕ ПАК, ЩЕ ИМА НОВА ВЕРСИЯ НА DOS!" Te me запалиха, но не знаеха, че ще ме убият много пъти, но аз няма да умра...
....
"Арестуван си" - крещеше ми ченгето, що стискаше карта на Интерпол. - "Сто години в Синг Синг ще гниеш, еретик!". Докато ме влачиха по асфалта към лимузината, аз казах: - Русия ще произвежда пиратски дискове, до доказване на противното...
Един хванал златната жаба, и тя му рекла:
- Пусни ме и ще ти изпълня едно желание!
Оня мислил, мислил и на края рекъл:
- Добре, искам да направиш така, че да пикая уиски!
- Добре. От тоя момент вече ще пикаеш първокачествено уиски.
Пуснал човека жабата и тръгнал да се прибира. По едно време му се допикало, и рекъл да провери дали жабата не го е метнала. Свърнал до един храст и почнал да пикае в шепата си. Подушил - уиски! Близнал предпазливо - верно, уиски и то първокачествено!
Прибрал се оня на бегом в къщи и вика на жена си:
- Жено, бързо дай две чаши!
Носи му тя, той пикае в тях, подава й едната и и вика:
- А наздраве! Пий, това е хубаво уиски.
- Бе ти луд ли си? Какво уиски е това?
Ама за всеки случаи подушила, и близнала леко, а като се уверила че е вярно, изпила го.
И така всеки ден мъжа като се прибирал, си пийвали с жена му.
Една вечер обаче мъжа се прибира и вика на жена си:
- Жено, давай бързо една чаша, че ще се напикая!
Носи му, той се изпикава и надига чашата, а жена му учудено го пита:
- А на мене няма ли да сипеш?
- А, от днеска ти ще пиеш направо от шишето!