Знаете ли какво биха говорили във Франция за киселото зеле, ако имаха такова? По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:
"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.
Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."
Звъни ми вчера жиесема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерам - викам.
- Ти хубаво вечераш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо!
- Ц-ц-ц! - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша.
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбегвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър. И понекога Слави.
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерах, от един път спрех да вечерам.
- Искаш да кажеш...
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно...
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години!
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним!
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите... Да се кръстиме нещо... Кютука... Железото... Или Бетона... Иначе - лошо! Де да знам! Айде, мисли, Пуяк, мисли!
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
Един българин заминал да работи в Щатите. Намерил си работа човека в един магазин Плод и зеленчук. Един ден дошъл един клиент и искал да закупи половин зелка. Нашия човек му обяснил, че не продават половин, може да вземе само цели зелки. Клиентът се ядосал и закрещял, че той е КЛИЕНТА и той ще каже как иска зелките, искал веднага да му се отреже половин зелка. Клиента винаги е с предимство. Българинът какво да прави, влезнал вътре и почнал да реже зелката. Шефа му влезнал вътре и го питал, какво прави. - Ей тука един идиот иска половин зелка. Обаче клиентът бил влезнал зад него и шефа му му направил знак, че го е чул. Затова българинът побързал да добави: - А другата половина ще дам на този любезен господин. Клиентът си тръгнал доволен. Шефът бил впечатлен от начина, по който нашия човек отреагирал и го питал от къде е. - Аз съм от една малка държава, не си я чувал. Там има само к*рви и футболисти. - Нищо, кажи ми, как се казва. - България. - Еее, как да не я знам, моята жена е българка. - Аааа, вярно ли, и в кой отбор играе?
Сподели