Лятото на 1986 г. след като се е разчуло за аварията в Чернобил, в ТКЗС-то на с. обясняват, че радиацията е много опасна и когато се появи, всеки трябва да се крие, като най-много трябва да се пази главата. Следобяд, жега, бай Ставри бригадира ядосано яхва ТКЗС-арският ИЖ и по нареждане но председателя тръгва да наобиколи посевите и работничките на полето. Леля Пена, ударничката на ТКЗС-то, кротко си копае. Изведнъж чува страшен грохот, и решава: - "Малеее, това е радиацията", и къде да скрие. - съзира купа със сено и айде, завира се до кръста в нея. Бай Ставри, минавайки от там с мотора, съзира сочен задник да стърчи от купата със сено и си вика: - Да взема да го оправя. Вдига фуститите и се залавя за работа, по едно време от купата със сено се чува: - Блъскай, блъскай, радиацио, но до главата ми няма да стигнеш.
В завод за алкохол умира щатният дегустатор и пускат обява, че търсят нов. Явява се алкохолик, окъсан, мърляв… Директорът на завода се чуди как да го отпрати. Правят му тест. Дават му чаша, той опитва и казва: - Червено вино, мускат, тригодишно, северен склон, отлежало в метални цистерни. - Правилно. Друга чаша: - Червено, каберне, осем години, югозападен склон, дъбови бъчви. - Правилно. Директора се вижда в чудо и намигва на секретарката си да направи нещо. Тя носи чаша с урина. Алкохоликът опитва: - Блондинка, 26-годишна, бременна в третия месец. И ако не ме вземете на работа, ще кажа от кого!