Една жена влиза в месарницата и пита месаря:
- Имате ли свинско месо?
- Да - отговорил учтиво месарят, - да ви го нацепя или да ви го начукам?
- А, не, не - жената се смутила, - а имате ли птици?
- Разбира се, да ви тегля ли една патка?
- Не, не, дайте ми малко карантия.
- Добре, ще ви тегля един език, че да си ходите по живо, по здраво!
Звъни ми вчера жиесема. Дигам - Гарвана.
- Здрасти, Пуяк!
- Здрасти, Гарван!
- Кво правиш? - пита Гарвана.
- Вечерам - викам.
- Ти хубаво вечераш - вика Гарвана - обаче скиваш ли кво става?
- Кво? - питам.
- Ми Петела - вика той - дал фира!
- Айде, бе! - викам. - Кога?
- Снощи - вика Гарвана. - Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо!
- Ц-ц-ц! - викам. - Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша.
- Не е въпроса в шиптърите - вика Гарвана. - Птичи грип!
- Къв птичи грип? - питам.
- Бе ти вестници не четеш ли?! - пита Гарвана.
- Отбегвам - викам. - Като четем вестници, ме боли главата.
- А телевизия не гледаш ли?
- Гледам! Биг брадър. И понекога Слави.
- Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! - вика Гарвана. - Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерах, от един път спрех да вечерам.
- Искаш да кажеш...
- Точно това искам да кажа! - вика Гарвана. - Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
- Може - викам - да е случайно...
- Бе как случайно, бе! - зе да се нерви Гарвана. - Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
- Помня - викам. - Преди две години!
- А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
- Това не помним!
- Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
- А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
- И сега кво, Гарван? - питам.
- Сега - вика Гарвана - друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите... Да се кръстиме нещо... Кютука... Железото... Или Бетона... Иначе - лошо! Де да знам! Айде, мисли, Пуяк, мисли!
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там - лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така - Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип...
Двама п*дераса се обичали много силно, много страстно, направо приказна любов. Тези силни чувства впечатлили даже и Господ и той решил да ги възнагради със рожба. Като станало време да си тръгват от родилния дом влезли в помещението, където били всички новородени за да вземат своето. Там все едни такива жълтеникави, измъчени, плачещи бебета надаващи вой до небето, само в дъното едно розовичко, спокойно пеленаче, което си седи кротко и само гледа ококорено с малките си очички. П*дерасите се помолили с все душа на Господ това красивичко, тихичко същество да биде тяхното дете. И ето доктора ги превежда през цялата стая и им посочва точно това прекрасно създание за тяхно отроче. П*дерасите вече в еуфория се обръщат към доктора: - Ех, докторе какъв късмет, вижте какво спокойно малко човече ! Доктора: - Да, спокойно е , докато не му извадиш биберона от дупето.
Двама приятели слезли в ресторанта на хотела да се навечерят. Хапнали... пийнали... по едно време на единия му се доходило по малка нужда. Станал, огледал се, но не намерил тоалетна и решил да излезе на улицата. Шмугнал се в някакъв тъмен ъгъл и тъкмо си разкопчал панталоните, изневиделица изскочил огромен, гол и надарен до безобразие негър. В едната си ръка държи нож, а в другата бутилка олио и го пита: - Да те коля или да те опъна? Кое предпочиташ? - Как ще ме колиш? - взел да се моли нещастника. - Опъни ме, но поне жив ме остави... Намазал му задника негърът с олиото и го опънал здраво. Връща се човечецът обратно в ресторанта едва ходейки и сяда обратно на масата при приятеля си, без, разбира се, да му каже какво се е случило. – Къде е тоалетната бе брато, че и на мен ми се приходи? - пита го приятелят му. - Честно казано, не я намерих и пуснах една вода в тъмния ъгъл на улицата срещу хотела. Приятелят му става и отива до същия ъгъл, където историята с негъра се повтаря. Връща се в ресторанта, плащат си сметката и се качват в стаята да спят, без да споделят един с друг преживяното. Малко след като изгасят лампите и се мушват под завивките, през отворения прозорец на стаята, който гледал към същия този тъмен ъгъл на улицата, се чува страшен рев: - АААААААААААААААААААААААААААААААААААААА... Единият казва изпод одеялото: - Е тоя го заклаха... А другият: - Е, може олиото да му е свършило...