СУТРИН СТАВАМ, ПИЯ БИРА, А СТОМАХЪТ МИ ПРИМИРА, ПА СЕ ЧУДИ И СЕ ЗВЕРИ ЗАЛЪК ХЛЯБ КАК ДА НАМЕРИ. СНОЩИ БЕШЕ НА РАКИЯ - ЗА ОБЯД ПЪК ВИНО ПИЯ… ВЧЕРА В КРЪЧМАТА НА ГИЧКА, КАКТО СИ СЕДЯХ САМИЧКА, (НА ЕДНА РАКИЙКА САМО), ПООГЛЕДАХ СЕ ПРЕЗ РАМО, МЕРНАХ В ПРАЗНИЯ САЛОН - БРОЙКА МЕ АЛЕН ДЕЛОН. ХУБАВЕЦЪТ СЕ ИЗПРАВИ, КРАЧКИ НЯКОЛКО НАПРАВИ И С ПОХОДКА НА МАТРОС, ГОРД ПРЕД МЕНЕ ВИРНА НОС: - МЯЗАШ МИ НА МОНА ЛИЗА - МИРАКЛИЙСКИ СЕ ОБЛИЗА: - Ш-Ш ПИЙШ С МЕНЕ ПО ЕДНО, БИРА, РОМ ИЛИ ВИНО? - ПОСЛЕ СЕ УСМИХНА БЛАГО: - ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ - ДРАГО! ЧЕХ СЪМ ПО ПРОИЗХОЖДЕНИЕ - ТИ СИ МОЙТО ВДЪХНОВЕНИЕ! ПИХМЕ БИРА И РАКИЯ, ПИХМЕ ВИНО ДВЕ-ТРИ ТУБИ, ВРЕМЕТО СЛЕД ИКИНДИЯ НЕЩО ВЗЕ ДА МИ СЕ ГУБИ… СУТРИНТА С МУХИ В ГЛАВАТА СЕ ИЗМЪКНАХ ОТ КРЕВАТА, АЛА ГЛЕДАМ - НЕЩО ШАВА, ПОД ЮРГАНА СЕ ПОДАВА СИВА ГРИВА, КРИВА НОГА - ПА НАДАДОХ ВИК ДО БОГА: - ПОМО-О-ОЩ! СТОРИЛА СЪМ ГРЯХ, МАЙ ЧЕ С ДЯВОЛА ПРЕСПАХ! - ЧУДОТО" В КРЕВАТА - РИПНА, ПООПУЛИ СЕ, ЗАЛИТНА, КАТО ДИВО ВЗЕ ДА БЯГА: - ЛЕЛЕ-Е-Е! СПАЛ СЪМ С БАБА ЯГА! РИТА, СКАЧА, ПАДА, СТАВА - ВДИГНА СЕ УЖАСНА ВРЯВА! АЛА ЩОМ СПРЯ ДА ТРЕПЕРИ, МАЛКО СЕ ПООСАФЕРИ, ПООГЛЕДА СЕ НА КРИВО, ПА МИ РЕЧЕ ПРИВЕТЛИВО: - ЧАКАЙ! ТИ СИ МОНА ЛИЗА… ПРЕЗ ФИНАНСОВАТА КРИЗА… - ВЪ-Ъ-Й! - ПОЗНАХ АЛЕН ДЕЛОН, АМА ГАЗЕН ОТ КАМИОН… И УХИЛЕН КАТО ГЪБА, САМО С ДВА-ТРИ ЧЕРНИ ЗЪБА, МЕ ПРЕГЪРНА МОЯТ ДРАГО, ПА МИ СТАНА БЛА-А-А-ГО, ДРА-А-А-ГО… ХА ДА ПИЙНЕМЕ ПО БИРА, ЧЕ СЕ ЛЕСНО НЕ НАМИРА - НИ В СЕЛАТА, НИ В ГОРАТА, НИ ПЪК НЕЙДЕ ПО ЗЕМЯТА ТАКВАЗ ЛИКА И ПРИЛИКА, КАТО В НУЖНИК ДВА ИБРИКА! Ваня Иванова
Учителката поставила задача на учениците да напишат съчинение за зимата. На другия ден Иванчо вдига настоятелно ръка. Учителката му позволява да прочете съчинението си и той започва: - Падна дебел сняг, студ скова езерото край селото. Учителката, приятно изненадана: - Добре, Иванчо. - Децата грабнаха шейните и тръгнаха да се пързалят на замръзналото езеро, вдигна се весела глъчка. - Браво, Иванчо! - На единия край на езерото две магарета се еб*т... - Чакай, Иванчо, неудобно е... - Неудобно е, госпожо, хлъзгаво е, обаче те все пак се еб*т!
Сподели