В едно село се отворила нова бръснарница. На площада пред нея се събирали пътища, които водели до един манастир, къщата на местен мафиот и вилата на един депутат.
Поработил нашия бръснар известно време, докато при него влязъл един монах с молба да му пооправят брадата. Бръснарят си свършил съвестно работата, но решително отказал да вземе пари от свети човек. Монахът си тръгнал, но на следващия ден бръснарят получил по едно момче кошница с десет чудесни ябълки от манастирската градина.
След няколко дни в бръснарницата дошъл мафиотът, и казал да му обръснат главата. Бръснарят пак си свършил работата, но се побоял да вземе пари. Мафиотът си тръгнал, обаче на следващия ден бръснарят получил в плик банкнота от 10$.
Минало още време - пристигнал и депутатът. Постригал го бръснарят, спретнал го, но пак не отворил дума за пари...
А на следващия ден депутатът се върнал с десет свои колеги...
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
- Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
- Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
- Тъй ли... и що е златен?
- Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар (това в което мъжете пикаем)...
- Айде бе... чакай да я видя тая работа...
Жената открива телефона на бара на 144 (Услуги), звъни и пита:
- Алоо, "Златния бар" ли е?
- Да! Кажете?
- Абе да имате златни неща там?
- Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни.
- А тъй, а златен писоар имате ли бе?
- Момент.
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
- КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!