Жена в командировка пише имейл на мъжа си: - "Скъпи, накратко. Трябва да сте в детската градина 8:10-8:15, значи събуди Мимето 7:30-7:35. Обуй и чорапогащника, тъмносините джинси, тениската от второто чекмедже, най-долу, виолетова или малинова блузка (чекмедже - второ, долу). Всичко е в скрина. Вземете розовата рокля - окачена е в нашия гардероб, в отделението за ризи на малка закачалка, бели чорапки, сандалки. В градината я преоблечи. Опитай да и направиш две опашки. Ластичките са в най-горното чекмедже на скрина, в бяла кутийка под обувките с картинки. После виж какво е времето. Или и сложи розовото палто, виолетовата шапка и розовия шал, или зеленото, пухкаво, същия цвят шапка, без шал, на крачетата - новите ботушки. Провери и наготви всичко тази вечер. Ако нещо не намериш, звънни и питай, не спя още." Мъжът отговаря: - "С Мимето решихме да не ходим на градина."
В час по английски език в училище дошъл инспектор от министерството на образованието, който седнал на последния чин до Иванчо. Учителката пишела на дъската, но изведнъж изпуснала тебешира. Тя се навела да го вдигне, след което довършила изречението на английски език.
- Деца, кой ще преведе това изречение на български език.
Иванчо вдигнал ръка.
- Кажи, Иванчо.
- Какъв задник!
Учителката изпаднала в шок.
- Иванчо, дай си бележника и утре да дойдеш в училище с родителите си!
Иванчо, гневен си дал бележника и казал на инспектора:
- А вие, господине, ако не знаете, то поне не подсказвайте!