Седяли си 5-6 полицаи до една спирка и случйно покрай тях минал гражданин. По едно време човекът се заслушал в разговора на униформените и чува единия полицай да казва:
- Едно!... - останалите избухнали в бурен смях.
След това друг казал:
- Седем!... - пак яко смях настанал...
Третият казал:
- Деветнадесет!... - колегите му отвърнали със смях.
Гражданина видимо озадачен от цифрите и последващия смях приближил групата униформени и попитал:
- Господа полицаи, какви са тия цифри, защо им се смеете?
Старшият най-спокойно отвърнал:
- Еми обозначили сме си вицовете с номера и вместо да разказваме целия виц, казваме само номера му и останалите се сещат кой е вица и си се радват.
Гражданина мислейки, че ще развесели униформнените казал:
- Сто и едно! - вместо със смях полицаите мигновено извадили палките и започнали да му отвръщат
с побой! Гражданина извикал:
- Чакайте бе хора, не ме бийте, спрете, защо!?
- От 100 на горе са за полицаи бе, келеме!
Влиза един македонски воевода в кръчмата и поръчва лута одринска ракия. Порка си той, а по едно време в кръчмата се се чува: "Ке ти го земат коньот бре ахмак!"
Скача нашият воевода, излиза пред кръчмата и гледа двама фесове се мотаят около врания му кон. Вади той чифте пищови и ги разстрелва на място.
Връща се вътре и поръчва още лута одринска ракия - препек.
Минало-неминало време и пак някой се цепи в кръчмата: "Ке ти го земат коньот бре будала!"
Излиза пак воеводата, мръсно разлютен, и гледа пак някакви чалми се въртят покрай конете. Вади патлаците и им отнася фесовете.
Влиза вътре, заръчва руйно цариградско вино и тамъъън да отпие, пак се чува същия глас и пак: "Ке ти го земат коньот бре чукундур!!!"
Воевеодата бесен-почервенял скача да заколи още някой турчин, когато кръчмарят се провиква: "Алоооооу, шахматистите на крайната маса, я по-тихо, ако обичате!"