Червената Шапчица, Родерик Торп
…Червената Шапчица напредваше бавно по килима от жълтеникави листа между дърветата в Сивата Гора, внимавайки да не настъпи отново някоя потрошена бутилка "Smirnoff". Притихнали катерички следяха с напрегнато недоумение куцукащото й прокрадване й покрай Стария Дъб, посаден още през миналия век от Накатоми-сан.
Внезапно пред нея, иззад дъба, изскочи Волфганг "Хищника" Грубер - третия и най-гаден тип от поредицата. Очите му горяха, а по изранените устни и увисналия език се стичаха кръв и слюнка, оставяйки мътни вадички по покритата му с прах брадичка.
- Накъде така, Черве…
Гласът му увисна във въздуха и Волфи така и не успя да довърши дежурната си фраза - с неуловимо движение Червената Шапчица бе извадила от кошничката си своя стар "Smith & Wesson", .52, със скъсено дуло и дебалансирани подкалибрени куршуми с връх от обеднен уран в стоманена ризница, а после с два чисти изстрела от упор отнесе горната половина на черепа на му. Третия изстрел, преминал през полуотворената уста, пробивайки небцето и разпръсквайки към Дъба на Накатоми остатъците от болния мозък на "Хищника" във фонтан от сиви пръски и парченца кост, бе определено излишен, но Червената Шапчица бе прекалено изнервена за да забележи това…
Пак беше Коледа…
Полет от Париж за София, пътниците спокойно пийвали питиета, когато самолетът започнал да пада. Настанала паника, всички са разтичали, и се вайкали, само Иванчо седял спокоен, пйвал си и гледал през илюминатора.
- Иване как може да си такъв спокоен, самолета пада,- провикнала се в ухото му Мария
- Е, и... - отегчено отвърнал Иван
- Как е, и, ами ще падне и ще се разбие на хиляди парчета, погледни на каква височина сме.
- Да пада,... да не е на баща ми, кво ми дреме за някакъв самолет.
Сподели