Селянин кара колело в жегата нагоре по стръмния планински път към селото си. На моста решил да си почине. Там един човек с въдица вперил поглед в плувката във водата. Приближава го и пита: - Рибка ловим, а? Мълчание. - Риба ловим, казвам! Отново мълчание. - Да не си глух, бе?! Питам, риба ли ловим? Онзи все в плувката гледа. Селянинът се изплюл, качил се на колелото и се заизкачвал по баира, обливайки се в пот. Отдалечил се на три километра, на един завой се обърнал и гледа – рибарят му маха с всички сили, демек "Бързо се връщай". Извъртял велосипеда, върнал се, а рибарят му подвикнал: - Колело караме, а?
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше:
- Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво.
- Готово бе, Сали - рекла Айше и му взела една мастика.
Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил:
- Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво.
- Няма проблем бе, Сали - рекла Айше и поръчала втора мастика.
Изпил и тая мастика Сали, но искал още.
- Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш.
- Тъй та искам бе, Сали - рекла Айше и поръчала третата мастика.
Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала.
- Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам?
- Живей ма, Айше, живей! - рекъл Сали.
Сподели