Жена дълго се молила на мъжа си да я вземе с него на лов. Накрая той се съгласил. Отишли в гората, мъжът и дал пушка, и й казал:
- Стой тук и чакай, а от другата страна на гората ще подгоня лоса към теб. Когато лосът изскочи пред теб, стреляй, след това ме извикай, и пази улова докато се върна, само не тръгвай от тук, докато не дойда.
Оставил мъжът жена си, и отишъл да пийне с приятелите си на съседната поляна. Тъкмо си сипали и отпили, чули изстрел и някакви крясъци. Побягнал мъжът към мястото, на което бил оставил жена си и какво да види?... На земята до жена му лежал уловът, а някакъв мъж тичал около него и крещял:
- Да, твой е лосът, твой, ГОСПОДИ! Дай ми само да си сваля седлото!
Действието се развива пред АГ-то, а ситуацията е следната - един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си: - Марияяяя! Излез да те цункааам! - Таняааа! Покажи ми бебенцетооо! - Десииии! На кого приличааа? - Катяааа! Момче ли е или момичеее? Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал: - Иванеееее! Иване, бееее! Всички замлъкнали и го загледали ужасени. Но човекът продължил да вика: - Иванеее! Покажи се бе, Иванее! Хората седяли като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял: - Иванеее! Взел съм ти кафе, ела като оправиш керемидите!