Млада и красива девойка се жени за богат и много възрастен английски лорд. Естествено, както е обичаят в Англия, семейството спи в различни спални. Преди първата брачна нощ младоженката си мисли: "Дали ще дойде, или не...". През това време на вратата се чука. Младоженката трепетно отговаря: - Влез!
Влиза лордът:
- Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Изпълнява ги лордът, пожелава й приятна нощ и отива в спалнята си. Девойката си мисли:
- Брей, да му завиди човек...
През това време на вратата се чука:
- Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Миледи е много изненадана, но лордът отново изпълнява съпружеските си задължения, пожелава й лека нощ и отива в спалнята си.
.....
Чукане по вратата. Миледи с ужас отговаря:
- Влез.
Влиза лордът:
- Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения.
- Но сър, за седемнадесети път тази вечер!.
Лордът сконфузено:
- Простете, склерозата...
Един хванал златната жаба, и тя му рекла:
- Пусни ме и ще ти изпълня едно желание!
Оня мислил, мислил и на края рекъл:
- Добре, искам да направиш така, че да пикая уиски!
- Добре. От тоя момент вече ще пикаеш първокачествено уиски.
Пуснал човека жабата и тръгнал да се прибира. По едно време му се допикало, и рекъл да провери дали жабата не го е метнала. Свърнал до един храст и почнал да пикае в шепата си. Подушил - уиски! Близнал предпазливо - верно, уиски и то първокачествено!
Прибрал се оня на бегом в къщи и вика на жена си:
- Жено, бързо дай две чаши!
Носи му тя, той пикае в тях, подава й едната и и вика:
- А наздраве! Пий, това е хубаво уиски.
- Бе ти луд ли си? Какво уиски е това?
Ама за всеки случаи подушила, и близнала леко, а като се уверила че е вярно, изпила го.
И така всеки ден мъжа като се прибирал, си пийвали с жена му.
Една вечер обаче мъжа се прибира и вика на жена си:
- Жено, давай бързо една чаша, че ще се напикая!
Носи му, той се изпикава и надига чашата, а жена му учудено го пита:
- А на мене няма ли да сипеш?
- А, от днеска ти ще пиеш направо от шишето!
Жена влиза в бар:
- 2 големи уйскита! - казала тя сопната.
- Ама ще успеете ли да ги изпиете, все пак големи, че и 2? - попитал бармана
- Абе поскойно бе, аз съм от Добрич!
Изпила ги тя и казала:
- Още 2 големи...
- Ама сигурна ли сте, няма ли да ви дойдат много? - отново попитал барманът.
- Абе спокойно бе, аз съм от Добрич! - отвърнала самодоволно жената.
Обърнала и тях и казала:
- Я сега дай 2 големи шопски салати!
- Ще можете ли да ги изядете? Наистина са големи... - казал барманът.
- Абе спокойно бее! Аз съм от Добрич! - казала пак жената.
След, като ги изяла отсякла:
- Сега искам 2-ма мъже!
- Сигурна ли сте? 2-ма няма ли да са ви множко, ще издържите ли?! - попитал с недоумение барманът.
- Абе спокойно бееее, аз съм от Добрич! - отвърнала отново жената.
След 2-3 часа жената едвам се довлякла обратно на бара, ходейки разкрачена и едвам гледайки, погледнала бармана и попитала със сетни сили:
- Абе, защо не каза, че и мъжете са от Добрич бе?!
Сподели