В съда:
- Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
- "Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
-"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.
- "Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз - крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам - гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия ...
В пустинята един арабин се мъкнел с камилата си, която вече ходела едвам, едвам. И след като минали поредният дюн, неочаквано на хоризонта се появило хале с надпис: "СЕРВИЗ ЗА КАМИЛИ". Арабинът потрил радостно ръце, и се отправил към него. Вътре го чакал мустакат , нахитрел със сплескана челма човечец. След кратко мълчание той запитал: -Кажи бе аркадаш, какво и е на камилата? -Трудно тръгва, не върви, мързи я. - отвърнал арабинът. -Виждам, че камилата ти е мъжка, дай да я качиме на стенда, да и пресовам топките и ще тръгне. Качил я той, и с две тухли единички и хлопнал топките. Камилата надала вой, и след като изкъртила вратата на халето, продължила да тича с максимална скорост през пустинята. Арабинът радостен казал:
-Какво направи бе човек, така не съм я виждал да върви таз камила.
А майсторът отвърнал:
-Абе ти още ли си тука бре, я се качвай на стенда, дате пресовам и тебе.
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили. - Ти как се казваш? - Пепи. - Странно, и аз се казвам Пепи. - Моята фамилия е Въртигъзева. - Странно, и моята фамилия е Въртигъзева. - Аз съм от Плевен. - А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш? - Ами бях секретарка на директор на ТКЗС. - Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС. - А как се казваше този директор? - Бързоклатев! - Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли? - Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка. - Да, три години. - А, и аз му бях секретарка три години. - И колко ти беше заплатата? - Ами 390 лева. - Странно, моята беше 370. - А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин? - Ами правих му. - А телефона вдигаше ли? - Вдигах го като звънеше. - А пускаше ли факсове? - Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца. - А правеше ли му свирки? - Ами правех му. - А гълташе ли? - Ами гълтах! - Ето - удържал ти е за храна!
Сподели